Помагала · Електрически табла
Апаратурата в таблото е проектирана за определена температура. Честотните регулатори, захранванията и PLC обикновено искат до +40…+50 °C около себе си. През зимата е обратното — при спряна машина въздухът в таблото изстива и по платките се събира конденз. Затова климатизацията на таблото е три отделни задачи: нагревател за студа и влагата, вентилатор с филтър, когато отвън е по-хладно, и климатик (или друг затворен кръг), когато отвън е по-топло или въздухът е мръсен. Тук е сметката зад всяка — с формулите, коефициентите и два примера, сметнати със същия модел като калкулатора „Климат в таблото“.
Накратко. Таблото обменя топлина през стените: Q = k · A · ΔT. A е ефективната повърхност по IEC 60890 — зависи от това дали таблото е на стена или в редица. Нагревателят покрива загубата при най-студено време до Ti,min (обикновено +10 °C). Вентилаторът изнася загубите Pv с дебит V = f · Pv / ΔT плюс 20 % за замърсяването на филтъра и работи само ако отвън е поне 5 K по-хладно. Ако не е, остава климатик с мощност Pv + k · A · (Ta,max − Ti,max). Термостатът включва вентилатора, термостат с НЗ контакт и хигростат — нагревателя.
1. Топлинният баланс — загубите и стените
В таблото се отделят загубите на апаратурата Pv — сумата от каталожните загуби на честотните регулатори, захранванията, контакторите и прекъсвачите при реалното им натоварване. През стените минава топлина Qs към по-хладната страна (Rittal TL, стр. 23):
Ефективната повърхност не е цялата площ на кутията. Страна, опряна на стена или на съседно табло, почти не отдава топлина. IEC/TR 60890 дава коефициенти по начина на монтаж — те са в каталога на изделията (стр. 134) и в Rittal TL (стр. 24). H, W и D са височината, ширината и дълбочината в метри:
| Монтаж | Ефективна повърхност |
|---|---|
| Самостоятелно, свободно от всички страни | A = 1,8 · H · (W + D) + 1,4 · W · D |
| Самостоятелно, на стена | A = 1,4 · W · (H + D) + 1,8 · D · H |
| Крайно в редица, свободно | A = 1,4 · D · (H + W) + 1,8 · W · H |
| Крайно в редица, до стена | A = 1,4 · H · (W + D) + 1,4 · W · D |
| Средно в редица, свободно | A = 1,8 · W · H + 1,4 · W · D + D · H |
| Средно в редица, до стена | A = 1,4 · W · (H + D) + D · H |
| Средно в редица, до стена, с покрит таван | A = 1,4 · W · H + 0,7 · W · D + D · H |
| Материал на стената | k, W/(m²·K) |
|---|---|
| Боядисана стомана | 5,5 |
| Неръждаема стомана | 4,5 |
| Алуминий | 12,0 |
| Двустенен алуминий | 4,5 |
| Пластмаса | 3,5 |
IEC/TR 60890; каталог „Cabinet Climate Control“, стр. 134–135; Rittal TL, стр. 24 и 39 (стоманата 5,5).
Табло 800 × 600 × 300 mm (В × Ш × Д), самостоятелно, на стена, от боядисана стомана: A = 1,36 m², k · A = 7,46 W/K. Всеки келвин разлика между вътре и вън пренася 7,5 W през стените.
2. Зимата — нагревател срещу студ и конденз
Нагревателят се смята за спряна машина: апаратурата не грее, а таблото трябва да остане над Ti,min. Обичайната стойност е +10 °C (Rittal TL, стр. 29). Нужната мощност е загубата през стените при най-ниската околна температура (каталог на изделията, стр. 135):
Мощността на PTC нагревателите в таблиците е при +20 °C околна; на студ дават повече (графиките на стр. 136–142). Затова изборът е по долната граница от таблицата. Видовете в каталога:
| Вид | Модели | Мощност | Каталог |
|---|---|---|---|
| Конвекционен, без вентилатор | JRQ15 … JRQ150 | 15 … 160 W | стр. 136–136 |
| С вентилатор | JRQFM100BA … JRQFS400 | 100 … 415 W | стр. 137–140 |
| С вентилатор и вграден термостат | JRQFS650BA … JRQFS1000BAT | 400 … 1050 W | стр. 141–142 |
Срещу конденз. Конденз се събира, когато стената изстине под точката на оросяване на въздуха вътре. Хигростатът включва нагревателя при относителна влажност над 65 % (стр. 146) — и при температура над Ti,min. Конвекционният нагревател се слага долу, под апаратурата и далеч от кабелни канали; нагревателят с вентилатор разбърква въздуха и е по-добър в голямо табло.
3. Лятото — кога стигат стените и кога вентилатор
Ако отвън е по-хладно и Qs ≥ Pv, стените сами изнасят загубите и не трябва нищо. При табло 800 × 600 × 300 mm и разлика 5 K стените изнасят само 37 W — малко за един честотен регулатор. Вентилаторът с филтър изнася останалото с външен въздух (каталог на изделията, стр. 135; Rittal TL, стр. 35–36):
| Надморска височина | до 100 m | 100 – 250 m | 250 – 500 m | 500 – 750 m |
|---|---|---|---|---|
| f | 3,1 | 3,2 | 3,3 | 3,4 |
| Надморска височина | 750 – 1 000 m | 1 000 – 1 500 m | 1 500 – 2 000 m |
|---|---|---|---|
| f | 3,5 | 3,8 | 4,1 |
Rittal Technical System Catalog, стр. 14 (до 1 000 m) и Technology Library, стр. 35. Каталогът на изделията (стр. 135) дава същите числа, но в таблицата им етикетите са сбъркани — пише Pv вместо надморска височина.
Дебитът в каталога не е дебитът в таблото. Свободният дебит е без съпротивление. С ватата и с изходния филтър горе той пада с една четвърт до една трета, а при най-малкия — над два пъти. Изборът е по дебита с изходен филтър (стр. 87–94):
| Вентилатор | Свободно, m³/h | С 1 изходен филтър | С 2 изходни | P, W |
|---|---|---|---|---|
| FKL6621 | 55 | 15 | — | 5,5 |
| FKL6622 | 72 | 43 | 48 | 19,0 |
| FKL6623 | 105 | 71 | 85 | 19,0 |
| FKL6625 | 230 | 170 | 200 | 37,0 |
| FKL6626 | 500 | 360 | 440 | 65,0 |
| FKL6626-D | 1 048 | 769 | 910 | 104,0 |
Каталог „Cabinet Climate Control“, стр. 87–94; всички — IP54, −10 °C … +55 °C °C.
- Вентилаторът вкарва въздух, не го изсмуква (Rittal TL, стр. 33–34). Таблото е под леко свръхналягане и прахът не влиза през процепите на вратата.
- Отдолу нагоре. Входът е долу, където въздухът е най-хладен, изходът — горе на срещуположната страна (стр. 66). Иначе въздухът минава накъсо.
- Разлика поне 5 K. Под нея дебитът расте неограничено — при 2 K трябва 2,5 пъти повече въздух, отколкото при 5 K. Диаграмата за избор в Rittal TL започва от 5 K (стр. 36).
- IP54 е таванът. Вентилаторът с филтър не дава повече от IP54/IP55 (стр. 33). При измиване с водна струя или проводим прах той не става — виж какво значи IP65 и IP67.
4. Когато отвън е по-топло — климатик и другите затворени кръгове
Ако Ta,max ≥ Ti,max, външният въздух не може да охлади нищо, а стените вкарват допълнителна топлина. Тогава охлаждането е в затворен кръг — въздухът в таблото не се смесва с външния (Rittal TL, стр. 23 и 56):
| Климатик | Мощност L35/L35, W | Консумация L35/L35 / L35/L55, W | Ш × В × Д, mm | kg |
|---|---|---|---|---|
| LP500N-1 | 500 | 210 / 260 | 315 × 546 × 175 | 15 |
| LP1000N-1 | 1 000 | 440 / 600 | 381 × 793 × 163 | 30 |
| LP1500N-1 | 1 500 | 650 / 820 | 412 × 1112 × 170 | 40 |
| LP3000N-1 | 3 000 | 1 300 / 1 650 | 485 × 1150 × 220 | 50 |
| LP4000N-1 | 4 000 | 1 725 / 1 840 | 485 × 1510 × 306 | 80 |
Каталог на климатиците за табла, стр. 108–112: 220 V 50/60 Hz, IP54 вътре / IP34 отвън, настройка +28 °C … +40 °C, работа при −10 °C … +55 °C околна.
Мощността е при L35/L35 — +35 °C вътре и отвън. При по-горещ цех климатикът дава по-малко; затова мощността се избира със запас, когато Ta,max е над +35 °C. Не настройвайте климатика под +35 °C: по-студеният въздух в таблото кондензира по стените и по апаратите (Rittal TL, стр. 70). Таблото трябва да е затворено плътно — иначе климатикът изсушава цеха.
Освен климатик затворен кръг дават топлообменникът въздух/вода (има нужда от охладена вода, но работи и при маслена мъгла и корозия), вихровият охладител на сгъстен въздух (прах, масло, пръски; изпълненията …V са IP66) и топлообменникът въздух/въздух (до около 1 000 W и само при по-хладно отвън). Кое решение при каква среда — по таблицата на Rittal TL, стр. 61; тя е вградена в калкулатора.
5. Управлението — термостат и хигростат
Вентилаторът и нагревателят се управляват с термостати, монтирани горе в таблото, далеч от нагревателя. Термостатът на нагревателя е с НЗ контакт — отваря при затопляне. Термостатът на вентилатора е с НО контакт — затваря при затопляне. Хигростатът е успоредно на термостата на нагревателя.
| Модел | Какво е | Обхват | Хистерезис | Каталог |
|---|---|---|---|---|
| JSK0011R | термостат, НЗ контакт (червен) | 0 … +60 °C | 7 K (± 4 K) | стр. 144 |
| JSK0011F | термостат, НО контакт (син) | 0 … +60 °C | 7 K (± 4 K) | стр. 144 |
| JSK0012 | двоен термостат: НЗ за нагревателя + НО за вентилатора | 0 … +60 °C | 7 K (± 4 K) | стр. 145 |
| JWT6011 | термостат с превключващ контакт, точен | +5 … +60 °C | ≈ 1 K | стр. 143 |
| JSK0013 | хигростат | 30 … 90 % RH | 4 % RH (± 3 %) | стр. 146 |
Контактите на термостатите са за 10 A при 230 V AC, а на хигростата — за 3 A (стр. 144–146). Нагревател до около 690 W се включва директно през хигростата. По-голям или няколко нагреватели — през контактор. Хистерезисът от 7 K е разликата между включване и изключване — вентилаторът не трака на всеки градус. Захранването на климатизацията е от отделен прекъсвач преди главния, ако нагревателят трябва да пази и при изключена машина. Тогава веригата е оранжева по EN 60204-1 — не се изключва от главния прекъсвач (виж професионалната схема).
6. Пример 1 — табло на стена в цех до +30 °C
Табло 800 × 600 × 300 mm, самостоятелно, на стена, боядисана стомана. Pv = 300 W (малък честотен регулатор, захранване, PLC). Цехът е между −10 °C и +30 °C, надморска височина 250 – 500 m. Вътре: от +10 °C до +35 °C.
- Повърхността. A = 1,4 · W · (H + D) + 1,8 · D · H = 1,4 · 0,6 · (0,8 + 0,3) + 1,8 · 0,3 · 0,8 = 1,36 m²; k · A = 5,5 · 1,36 = 7,46 W/K.
- Нагревателят. Pн = 7,46 · (10 − (-10)) = 149 W → един JRQ150 (150 W, конвекционен) или JRQFM150BA с вентилатор.
- Стените лятото. Qs = 7,46 · (35 − 30) = 37 W < 300 W — не стигат.
- Дебитът. V = 3,3 · 300 / 5 = 198 m³/h; с 20 % запас — 238 m³/h.
- Вентилаторът. FKL6626 — 360 m³/h с един изходен филтър FKL6626.300. По-малкият FKL6625 дава 170 m³/h и не стига.
- Управлението. Двоен термостат JSK0012 (НЗ за нагревателя, НО за вентилатора) и хигростат JSK0013.
Големият вентилатор идва от малката разлика: 5 K. Ако апаратурата допуска +40 °C вътре, ΔT става 10 K, дебитът пада наполовина и стига по-малък вентилатор. Затова Ti,max се взема от реалните апарати, а не по навик.
7. Пример 2 — същото табло при +40 °C в цеха
Отвън е по-топло от допустимото вътре — вентилатор не става. Стените вкарват 7,46 · (40 − 35) = 37 W. Нужната охладителна мощност е Qк = 300 + 37 = 337 W → климатик LP500N-1 (500 W при L35/L35, 315 × 546 × 175 mm Ш × В × Д — влиза по височина във вратата на табло 800 mm). Цехът е над +35 °C, затова реалната мощност ще е под каталожната — тук запасът е 48 %. Нагревателят остава същият, но управлението е термостат с НЗ контакт JSK0011R и хигростат JSK0013 — вентилатор няма.
Същите два примера се получават в калкулатора — там се сменят размерите, монтажът, средата и температурите, а изборът на изделие идва от каталога.
8. Капаните
| Какво се вижда | Причина | Какво да се направи |
|---|---|---|
| Вентилаторът работи, а горе е +50 °C | дебитът е избран по свободния, без изходния филтър; или ватата е запушена | избор по дебита с изходен филтър × 1,2; смяна на ватата по график |
| Въздухът минава накъсо | входът и изходът са на една височина или една до друга | вход долу, изход горе на срещуположната страна |
| Прах по платките | вентилаторът изсмуква — таблото е под подналягане | вентилаторът вкарва, изходът е само филтър |
| Капки по вратата при климатик | климатикът е настроен под +35 °C; таблото не е плътно | настройка ≥ +35 °C; уплътнения, затворени кабелни входове |
| Конденз през зимата при спряна машина | нагревателят е изчислен с изваждане на Pv или е изключен заедно с машината | Pн без Pv; захранване преди главния прекъсвач |
| Хигростатът „залепва“ | нагревател над 3 A директно през контакта му | през контактор |
| Климатикът не стига през юли | мощността е по L35/L35, а цехът е +45 °C; слънце на открито | запас по мощност, сенник или по-светъл цвят на таблото |
| Вентилатор в цех с маслена мъгла | ватата се напоява с масло, по апаратите отива проводим слой | затворен кръг: въздух/вода или климатик с метален филтър (Rittal TL, стр. 61) |
Загубите Pv се взимат от каталозите на апаратите при реалния ток, не от табелката. При честотните регулатори това е най-големият член — в ръководството обикновено има таблица на загубите по модел.
Въпроси и отговори
Трябва ли вентилатор, ако таблото е голямо?
Не винаги. Ако отвън е по-хладно и k · A · (Ti,max − Ta,max) ≥ Pv, стените стигат. При табло 2000 × 800 × 600 mm свободно от всички страни A = 5,7 m² и при 10 K разлика стените изнасят около 310 W.
Какъв нагревател за табло на открито?
Два пъти мощността за същото табло на закрито (каталог на изделията, стр. 135), плюс хигростат. Слънцето лятото добавя топлина, която формулите не съдържат.
Защо дебитът е толкова голям при ΔT = 5 K?
Дебитът е обратно пропорционален на разликата. 300 W при 5 K искат около 200 m³/h, а при 10 K — около 100 m³/h.
Климатик или топлообменник въздух/вода?
Ако в цеха има охладена вода — въздух/вода: по-малко консумация и работи при масло и корозия. Иначе — климатик.
Къде се слага термостатът?
Горе в таблото, където е най-топло, и далеч от нагревателя — иначе нагревателят изключва себе си, преди таблото да се е затоплило.
Помощ при избора
Изпратете ни размера на таблото, начина на монтаж, апаратурата в него и температурите в цеха — ще предложим нагревателя, вентилатора или климатика и схемата на управление.
Изпратете запитванеКалкулатор „Климат в таблото“Аксесоари за таблаРъководство „Електрическо табло“
Още за таблото: клеморед без излишни клеми, професионална схема, всички статии за таблата.
Източници: каталог „Cabinet Climate Control“ v22.11 на производителя на изделията, стр. 71–76, 87–94, 134–146, 214; каталог на климатиците за табла на същия производител, стр. 108–112; Rittal, Technology Library „Enclosure and process cooling“ (2014), стр. 23–24, 29, 33–36, 39, 56, 61, 66, 70; Rittal Technical System Catalog US1113, стр. 14; IEC/TR 60890; EN 60204-1. Примерите са условни, сметнати с модела на калкулатора. Статията е от 28.10.2026.