ЗАГОРЕТЕХ ЕООД от Пазарджик произвежда оборудване за хлебопроизводство и сладкарство: тунелни пещи за хляб, пруфери, спирални охладители, линии за точени кори и лентови транспортьори. МЕХАТРОНИКС доставя компонентите за таблата на машините им от 2014 г. През 2024 г. изработихме таблата за управление на две електрически пещи. Едната е нова тунелна пещ за хляб с 355 kW нагреватели, другата е удължение на съществуваща пещ. Ето как е разпределена мощността и защо нагревателите се управляват с полупроводникови релета.
Изходът на тунелна пещ за хляб ЗАГОРЕТЕХ. Снимка: ЗАГОРЕТЕХ ЕООД.
Нагревателите са спирали от кантал тип А, навити на пръчка. Разпределението им по камери и групи е зададено от конструктора на пещта, така че по дължината на тунела да се получи нужният температурен профил: повече мощност в първите камери, където тестото поема най-много топлина, и по-малко към изхода.
Тунелна електрическа пещ ЗАГОРЕТЕХ: камерите са една след друга по дължината на тунела. Снимка: ЗАГОРЕТЕХ ЕООД.
1. Групи нагреватели, всяка със собствена защита
Всяка камера има по четири групи горни и четири групи долни нагреватели, по 1–3 спирали в група (1,5–7,5 kW). Всяка група има собствен миниатюрен прекъсвач и собствено полупроводниково реле. Така късо съединение или пробив към корпуса в една спирала изключва само своята група, пещта продължава да пече, а повредата се намира по паднал прекъсвач, без да се мери цялата верига.
2. Полупроводникови релета вместо контактори
Температурата се държи с импулсно регулиране: терморегулаторът включва и изключва групите през няколко секунди, а относителното време на включване определя средната мощност. Контактор издържа такъв режим само няколко месеца. Полупроводниковото реле (SSR) с включване при нулата на напрежението няма дъга и износване и не създава смущения при всяко включване.
Цената е топлината. На всеки ампер товар SSR отделя приблизително 1–1,5 W, така че група от 4,5 kW при 230 V (около 20 A) загрява релето с 20–30 W. Затова релетата стоят на радиатори в отделна зона на таблото и се избират с голям запас по ток. Каталожният номинален ток е при студен радиатор и намалява с температурата на радиатора.
3. Отделно регулиране на горните и долните нагреватели
Управляващите вериги на релетата са две — за горните и за долните нагреватели. Технологът може да пече с повече горна или повече долна топлина, според продукта, без да пипа таблото. Във всяка зона температурата се мери с термодвойка, а регулирането и сигнализацията за авария са в многоканален терморегулатор с операторски панел на вратата.
Екранът за управление на пещ ЗАГОРЕТЕХ: подгряване и три зони — задание и измерена температура, време на печене. Снимка: ЗАГОРЕТЕХ ЕООД.
4. Колко е токът при 355 kW
Нагревателите са включени между фаза и нула, по равно на трите фази. При идеално балансиран товар токът на фаза е
I = P / (3 · Uф) = 355 000 / (3 · 230) ≈ 514 A
По тази стойност се избират главният прекъсвач, шинната система и захранващият кабел. Ако общата мощност се раздели на 380 V и после на три, се получава ток с около 40 % по-малък от действителния — грешка, която води до слаб главен прекъсвач и прегряващи шини. Ако групите не са разпределени равномерно по фазите, токът в най-натоварената фаза е още по-голям, а нулата поема разликата. Затова разпределението на групите по фазите е част от проекта, а не от монтажа.
5. Лентата задава времето на печене
Хлябът минава през тунела на лента, задвижвана от мотор-редуктор с честотен регулатор. Времето на печене е дължината на тунела, разделена на скоростта на лентата. Например 20 m при 1 m/min дават 20 минути. Честотният регулатор позволява плавно да се смени времето за всеки продукт и меко да се потегли с натоварена лента. Как се свързва и настройва такъв регулатор — в статията „Как се свързва и настройва честотен инвертор — пример с Delta VFD-EL-W“.
Таблото за управление до пещта и мотор-редукторът, който движи лентата. Снимка: ЗАГОРЕТЕХ ЕООД.
Какво доставяме на ЗАГОРЕТЕХ
Честотни регулатори Delta VFD-EL и VFD-EL-W от 0,2 до 4 kW за транспортьорите и линиите, с изнесени пултове VFD-PU08.
Терморегулатори Delta DTK с полупроводникови релета и радиатори за пещите, термосонди Pt100.
Пещите, охладителите и линиите на ЗАГОРЕТЕХ в действие можете да видите на видео страницата им. МЕХАТРОНИКС ЕООД изработва табла за управление по Вашето задание, от разпределението на мощността до готовото, проверено табло. Изпратете ни схемата или описанието на машината през „Контакти“.
Два слепени листа в инструмента на пресата чупят матрицата или дават брак. Затова листът се проверява, преди да влезе в инструмента — на подаващия механизъм или след вакуумния хващач. Тук е пътят от избора на метода до сигнала, който спира машината: кой датчик за какъв материал, как се монтира ултразвуковият датчик AkuSense MUD-60P-400, какво означават изходите му, свързването към PLC и без PLC, и капаните, които се виждат чак на машината.
Част от ръководството „Сензори“ — видове сензори, изходи PNP и NPN, свързване, степен на защита и избор.
Накратко. Хартия, картон, фолио, ламинати и тънък метал до 0,4 mm — ултразвуков датчик през материала (MUD-60P-400). По-дебела ламарина — измерване на дебелината с два лазерни датчика за разстояние. Черният изход на MUD е активен само при двоен лист, белият — при един лист. Разрешението на пресата е „бял ВКЛ. и черен ИЗКЛ.“, а алармата се задържа до нулиране. Датчикът не брои листове — „два“ и „три“ са един и същ сигнал. Данните са от ръководството на MUD, със страница.
1. Кой метод за какъв материал
Материал
Метод
Как работи
Източник
Хартия и картон 20–1200 g/m², самозалепващо фолио
ултразвук през материала
предавател отдолу, приемник отгоре; два листа отслабват звука толкова, че не стига до приемника
MUD, стр. 1–2
Ламинати със сплав и фолио до 0,4 mm, тънък метал
ултразвук, наклонен монтаж (27°)
същото, с наклон спрямо перпендикуляра
MUD, стр. 1–2
Метални листове при транспортиране
измерване на дебелината
лазерни датчици за разстояние отгоре и отдолу; дебелината = разстоянието между датчиците минус двете измерени разстояния
каталог AkuSense 2024, стр. 21 (MLD21/MLD22)
Ултразвукът не различава материалите по вид, а по това колко звук минава през тях. Затова работи еднакво за хартия, пластмаса и тънък метал, но има граница по дебелина: за MUD-60P-400 ръководството пише хартия от 20 до 1200 g/m² и ламинати и фолио до 0,4 mm (стр. 1). Ламарина за дълбоко изтегляне е извън тази граница — там се мери дебелината. Измерването на дебелина има и едно предимство, което ултразвукът няма: стойността расте с броя на листовете, затова праг на 1,5 дебелини дава ясна граница (раздел 9).
2. MUD-60P-400 — данните, които трябват за проекта
Параметър
MUD-60P-400
MUD-60P-200
Разстояние предавател–приемник
20–40 mm, оптимално 20 ± 2 mm
20–60 mm, оптимално 40 ± 5 mm
Сляпа зона
5 mm пред всяко чело
5 mm пред всяко чело
Честота
400 kHz
200 kHz
Време за реакция
2,5 ms
6,5 ms
Закъснение при включване
< 750 ms
< 1,9 s
Захранване
20–30 V DC, защита от обратна полярност
същото
Изходи
PNP, до 200 mA, защита от късо
същото
Степен на защита, температура
IP65; +5…+60 °C
същото
Материал
хартия 20–1200 g/m², ламинати и фолио до 0,4 mm
хартия 50–1200 g/m², ламинати
AkuSense MUD Series, ръководство, стр. 1 (Specifications). Има и NPN варианти — MUD-60N-400 и MUD-60N-200.
Работната температура започва от +5 °C. В неотопляем цех през зимата датчикът е извън обхвата си още преди пресата да е тръгнала — това се записва в изискванията към помещението.
3. Монтаж
Фиг. 1. Процеп 20 mm и сляпа зона 5 mm пред всяко чело; ъгълът a — по материала. По ръководството на MUD, стр. 1–2
Процепът. За -400 препоръчаното разстояние между челата е 20 mm, допустимо 20–40 mm (стр. 2). Пред всяко чело има сляпа зона 5 mm (стр. 1) — при процеп 20 mm листът трябва да минава в средните 10 mm. Водачите на листа се правят така, че той да не опира в челата: чувствителната повърхност е крехка (стр. 2).
Ъгълът. Хартия и фолио — перпендикулярно. Велпапе — 35° и повече, тънък метал и дебело фолио — 27°, пластини — 11°, винаги спрямо перпендикуляра (стр. 2).
Кабелът. Удължението е с жила поне 0,3 mm² и до 100 m, и не върви в един канал със силовите кабели (стр. 1).
Захранването. Клемата F.G на импулсното захранване се заземява (стр. 2). Датчикът се захранва от същия източник като входовете на PLC — иначе при включване се появяват фалшиви сигнали (стр. 1: „you must first turn on the product power“).
Черният изход дава +24 V само при двоен лист. При нормална работа той е изключен, затова сам по себе си не може да служи за разрешение: прекъснато черно жило изглежда точно като „всичко е наред“. Разрешението се взима от двата изхода заедно (раздел 5).
Входовете C1 (лилаво), C2 (оранжево) и C3 (сиво) избират диапазона. При -400 „0“ е вход към +V (кафявата линия), а „1“ — свободен или към −V (стр. 1–2):
Два извода от таблицата. Първо: „Teach-in mode“ е четвърти работен диапазон, не подготовка. След обучението C1 и C2 остават трайно на +24 V. Ако едното жило се прекъсне, датчикът минава на друг диапазон, без аларма. Второ: таблицата на -200 е обърната — там Standard е 0/0/0, а обучението става към синята линия (стр. 2). Схема, начертана за -400, не важи за -200.
5. Свързване към PLC
Фиг. 2. Жилата по цвят от ръководството (стр. 1, PNP). Клемите -X1 са там, където кабелът напуска плочата; C1…C3 — свободни за Standard
Белият и черният изход отиват на два входа тип 1 (PNP). Как се включва PNP изход към вход на PLC — в статията за свързване на сензори към PLC. Програмата прави четири неща:
Разрешение = DI 1 и не DI 2. Ходът е разрешен само когато белият изход е включен, а черният — изключен. Прекъснат бял проводник, липсващ лист и двоен лист спират еднакво.
Задържане. При DI 2 алармата се задържа в програмата и се нулира с бутон, след като листовете са махнати. Нулирането само по себе си не пуска пресата — трябва нова команда за ход.
Включване. След подаване на захранване входовете от датчика се пренебрегват поне 750 ms — толкова е закъснението при включване на -400 (стр. 1).
Изключване. При изключване изходите могат да дадат импулс (стр. 1). Ако PLC остава захранен, а датчикът — не, импулсът не трябва да се чете като двоен лист: входовете се блокират по липсата на захранване на датчика.
Свободните C1…C3 също стигат до клемите — режимът се сменя с мостче от +24 V, без да се отваря кабелът. Как се броят клемите — в клеморед без излишни клеми.
6. Без PLC: релейно задържане
Фиг. 3. Черният изход през -V1 на бобината на -K1; задържане през 11-14 и НЗ бутон -S1; лампата през 21-24; 31-32 — към веригата за разрешение. Под бобината — огледалото на контактите с номерата на пътищата
Път 1. Черният изход захранва бобината на -K1 през диода -V1.
Път 2. Контактът 11-14 на -K1 и НЗ бутонът -S1 задържат релето. Диодът не пуска тока на задържането обратно към изхода на датчика.
Път 4. НЗ контактът 31-32 стои във веригата за разрешение на пресата и я отваря при двоен лист.
Ограничението: тази схема гледа само черния изход. Прекъснато черно жило не се вижда. Затова, когато пресата има PLC, се предпочита раздел 5. Контролът на двоен лист пази инструмента. Той не е функция за безопасност на хора — за тях са аварийният стоп и защитните устройства (авариен стоп по EN ISO 13850).
7. Колко трае сигналът
Черният изход е включен, докато двойният участък е в лъча. Времето е дължината на участъка, разделена на скоростта:
Пример 1t = L / v = 300 mm / 2 m/s = 150 msдва цели листа по 300 mm, един върху друг
Пример 2t = 30 mm / 2 m/s = 15 msлистовете се застъпват само с 30 mm
Датчикът реагира за 2,5 ms (стр. 1). Вторият случай е по-труден за входа на PLC: 15 ms са в обхвата на входните филтри и на цикъла на програмата. Правилото е импулсът да е поне два пъти по-дълъг от филтъра плюс цикъла; иначе входът се настройва като бърз (с прихващане), а при релейната схема задържането на -K1 решава въпроса.
8. „Сигнал чак при три листа“ — защо не става
Понякога машината работи нормално с два листа и се иска сигнал само при три. Ръководството дава три състояния — няма лист, един лист, два или повече (стр. 1). Четвърто състояние няма, затова датчикът не брои. Обучението също не помага: то е предвидено за материали, които не влизат в нито един от трите диапазона, и се прави с един лист (стр. 2). Обучен с два листа, датчикът чете един лист като „няма лист“ и губи функцията на белия изход.
Когато трябва да се брои, се мери дебелината (раздел 1): при еднакъв материал всеки лист добавя една дебелина, а прагът се поставя по средата между две стойности.
9. Капаните
Какво се вижда
Причина
Какво да се направи
Пресата работи при двоен лист
прекъснато черно жило; разрешение само по черния изход
разрешение = бял ВКЛ. и черен ИЗКЛ.
Лампата само проблясва, операторът не я вижда
няма задържане
задържане до нулиране
Фалшив двоен лист при включване
входовете се четат преди 750 ms
пауза след включване
Чувствителността се е сменила сама
прекъснато C1 или C2 след обучение
проверка на жилата; режимът — с мостче на клемите
Схемата не работи с -200
обърната таблица C1/C2/C3
таблицата на конкретния модел
Нестабилно при ламарина
дебелината е извън обхвата
измерване на дебелина
Отказ при студен цех
под +5 °C
отопление или друг датчик
Въпроси и отговори
Става ли ултразвуков датчик за стоманена ламарина?
За тънък метал и ламинати — да: MUD-60P-400 е до 0,4 mm, с наклон 27°. За по-дебела ламарина се мери дебелината с два лазерни датчика за разстояние.
Кой изход се връзва към пресата?
И двата. Разрешението е белият изход включен и черният изключен. Само черният изход не стига — прекъсването му не се вижда.
Трябва ли обучение?
Обикновено не: Standard покрива хартия от 20 до 1200 g/m², а Thick и Thin се избират с C1 и C2. Обучението е за материали извън трите диапазона.
Може ли сигнал при три листа?
Не. Датчикът има едно състояние за два или повече листа. За броене — измерване на дебелина.
Какво е разстоянието между двете глави?
За -400: 20 mm, допустимо 20–40 mm. За -200: 40 mm, допустимо 20–60 mm.
Помощ при проекта
Изпратете ни материала, дебелината или грамажа, скоростта на подаване и каква система управлява машината — ще предложим датчика, монтажа и схемата на свързване.
Табелките на таблото са последното, което се прави, и първото, което проверява приемащият. Надпис, който не съвпада със схемата, липсваща табела на шкафа или стикер, изтрит след първото почистване, връщат таблото. Тук са изискванията по IEC 60204-1 и IEC 61439-1 — какво трябва да е написано и къде, колко трайно трябва да е — и трите начина на лазерно маркиране на метал, с това за какво става всеки.
Част от ръководството „Електрическо табло“ — апаратура, защити, клеморед, цветове на проводниците и авариен стоп по EN 60204-1.
Накратко. Всеки апарат носи същото означение като в схемата (IEC 60204-1, 16.5). Шкафът с входящото захранване има табела с производител, тип, номинално напрежение, фази, честота и ток при пълно натоварване (16.4). Ако таблото е и по IEC 61439, на табелата има и дата на производство и номер на стандарта (6.1). Гравираната маркировка не минава теста за трайност — стандартът я приема без него (10.2.7). Лазерът маркира метал по три начина: гравиране (вдлъбнато), отгряване (цветен оксиден слой — само стомана и титан) и аблация (отнема се покритието, напр. на анодиран алуминий).
1. Какво трябва да е написано и къде
Къде
Какво
IEC 60204-1
Стр.
Вратата или капакът на шкафа
знак ISO 7010-W012 „опасно напрежение“, ясно видим. Може да отпадне при шкаф с главен прекъсвач, при пулт за управление и при единичен апарат в собствен корпус
16.2.1
91
Горещи повърхности, ако оценката на риска го изисква
знак ISO 7010-W017
16.2.2
92
Бутони, превключватели, сигнални лампи
функцията — върху апарата или до него; препоръчват се символите по IEC 60417 и ISO 7000
16.3
92
Шкафът, в който влиза захранването
табелата на таблото (раздел 2), видима след монтажа
16.4
92
Всеки шкаф, апарат и компонент
същото означение като в техническата документация
16.5
92
До ръкохватката на главния прекъсвач
трайно предупреждение, ако има вериги, които прекъсвачът не изключва (осветление, контакт за сервиз и др.)
5.3.5
34
Клемите
означенията от схемите
13.1.1
80
Клемата за външния защитен проводник
„PE“
5.2
31
Клемата на неутралата
„N“
5.1
30
Проводниците
маркировка — бележка 2 препраща към IEC 62491
13.2.1
82
IEC 60204-1:2016, печатните страници. Табелките трябва да издържат на средата, в която работи машината (16.1, стр. 91).
Фиг. 1. Вратата отвън и монтажната плоча: къде стои всяка маркировка и по коя клауза
IEC 60204-1 изисква табела на шкафа, в който влиза захранването на машината. IEC 61439-1 изисква табела на всяко комплектно табло. Списъците се припокриват само отчасти:
Данни
IEC 60204-1, 16.4
IEC 61439-1, 6.1
Производител
име или търговска марка на доставчика
име или търговска марка на производителя на таблото
Идентификация
тип или модел; сериен номер; номер на основния документ (IEC 62023) — където е приложимо
означение на типа или идентификационен номер, по който производителят дава информация
Когато таблото на машината е и комплектно табло по IEC 61439-2, най-просто е една табела с двата списъка. Пример за разположение:
Ред
Пример
Производител
име и търговска марка
Тип / идентификационен №
ШУ-ПР-01 / 2026-118
Основен документ
номерът на комплекта схеми
Захранване
400 V, 3 фази, 50 Hz, 32 A при пълно натоварване
Стандарт
IEC 61439-2; IEC 60204-1
Дата на производство
11.2026
Номинални стойности на таблото извън тези редове (ток на късо, степен на защита и др.) стоят в документацията (6.2.1, стр. 32), не непременно на табелата.
3. Колко трайно е „трайно“
IEC 61439-1 проверява табелата „по изпитването на 10.2.7 и оглед“ (6.1). Изпитването е просто: надписът се търка на ръка 15 s с кърпа, напоена с вода, и после 15 s с кърпа, напоена с бензин за изпитване (хексан). След това трябва да се чете с нормално зрение, без лупа.
Важното е изключението в същата клауза: маркировка, направена чрез отливане, пресоване, гравиране или подобен начин, включително етикети с ламинирано пластмасово покритие, не се изпитва (10.2.7, стр. 59). Гравираната метална табела и гравираната двуслойна пластмаса са в това изключение. Отпечатан стикер без покритие трябва да мине теста.
Отгряването и аблацията не са изброени по име. При съмнение тестът се прави върху проба — трае половин минута.
4. Трите начина на лазерно маркиране на метал
Фиг. 2. Гравиране, отгряване и аблация в разрез; дълбочината е увеличена
Метод
Какво става
Материали
Резултат
Гравиране
лъчът изпарява материала; остава канал с U-профил, обикновено 10–50 µm дълбок
метали
вдлъбнат надпис, устойчив на износване; по-бързо от отгряването
Отгряване
металът се нагрява малко под точката на топене; върху него расте оксиден слой, цветът зависи от температурата
само стомани и титан; не алуминий и цветни метали
повърхността почти не се променя; цветовете са стабилни до около 200 °C
Аблация
отнема се покритието — анодният слой или боята
анодиран алуминий, боядисан метал
светъл метал на тъмен фон — висок контраст
TRUMPF, Laser marking — Annealing и Laser engraving; Laserax, Marking and uncoating of metals with laser ablation, 09.05.2019.
За табелите на таблото от това следва:
Неръждаема стомана — гравиране, или отгряване, когато повърхността трябва да остане гладка.
Анодиран алуминий — аблация. Отгряване на алуминий не става.
Близо до горещ апарат (над около 200 °C) — гравиране, не отгряване.
Табела, която трябва да издържи на почистване без изпитване — гравиране (10.2.7).
5. Какво маркираме ние
В работилницата има два лазера: фибро лазер 30 W за метали и някои пластмаси и CO2 лазер с работно поле 600 × 900 mm. Правим табелки от метал и от двуслойна пластмаса — по ваш проект или по наш, и върху ваш материал, ако е изпълнимо. Кой от трите метода дава най-добрия резултат върху конкретна сплав или покритие, се решава с проба. Подробности — на страницата лазерно гравиране.
6. Как да подготвите списъка
Означенията от схемата. Списъкът на апаратите се взима от същата ревизия на схемата, с която се монтира — едно към едно (16.5).
Надписите на вратата. За всеки бутон и всяка лампа — функцията (16.3). Където има символ по IEC 60417 или ISO 7000, той е за предпочитане пред текста.
Данните за табелата. Двата списъка от раздел 2.
Материал, размер и закрепване. За всяка позиция: метал или пластмаса, размер, височина на буквите и как се закрепва — винт, нит или лепило.
Предупрежденията. W012 (ако няма изключение по 16.2.1), предупреждението по 5.3.5 при изключени вериги, W017 — ако го изисква оценката на риска. Формата и цветовете им са по ISO 7010.
7. Капаните
Какво се вижда
Причина
Какво да се направи
Надписът на апарата не съвпада със схемата
табелките са правени по стара ревизия
табелките — от същата ревизия като монтажа (16.5)
Стикерът се изтрива след почистване
печат без покритие
гравиране или тест по 10.2.7
Цветният надпис на неръждавейка избледнява
отгряване до горещ апарат, над около 200 °C
гравиране
Отгряването на алуминий не дава цвят
методът е само за стомани и титан
аблация на анодиран алуминий или гравиране
Табелата не се вижда след монтажа
поставена е на плочата вътре
видимо място, до главното захранване (16.4)
На табелата няма дата и стандарт
направена е само по IEC 60204-1
редовете от IEC 61439-1, 6.1
Въпроси и отговори
Задължителен ли е знакът W012 на всяко табло?
Не. IEC 60204-1 позволява да отпадне при шкаф с главен прекъсвач, при пулт за управление и при единичен апарат в собствен корпус (16.2.1).
Какво трябва да пише на табелата на таблото?
По IEC 60204-1: доставчик, тип, сериен номер и основен документ, където е приложимо, номинално напрежение, фази, честота и ток при пълно натоварване. По IEC 61439-1 — още дата на производство и номерът на стандарта.
Трябва ли гравираната табела да мине теста за трайност?
Не. IEC 61439-1, 10.2.7 изключва маркировката, направена чрез гравиране, отливане, пресоване или подобен начин.
Може ли цветно маркиране на алуминий?
Отгряването работи само на стомани и титан. На анодиран алуминий се прави аблация — отнема се анодният слой и отдолу се показва светъл метал.
Колко дълбоко е лазерното гравиране?
Обикновено 10–50 µm — достатъчно за надпис, който не се изтрива при почистване.
Поръчка на табелки
Изпратете ни списъка с надписите, материала и размерите — ще предложим метода и ще направим проба.
EtherNet/IP и EtherCAT вървят по един и същ кабел — Cat5e с RJ45 — и отвън изглеждат еднакво. Под кабела работят по противоположен начин и това решава за коя машина коя е по-подходяща. Тук е разликата в принципа, числата от документите на двете организации, какво предлага Delta за всяка мрежа и как се избира — с пример и с капаните, които се виждат чак на пускането.
Част от ръководството „PLC и HMI“ — избор на PLC, входове и изходи, комуникации и операторски панели.
Накратко.EtherCAT — за серво и синхронно движение: един кадър минава през всички устройства, цикли от десетки микросекунди, без комутатори. EtherNet/IP — за линии с честотни регулатори, входове и изходи и връзка със SCADA: обикновена IP мрежа с комутатори, цикли от милисекунди. При Delta серво задвижванията ASDA-B3 и A3 имат EtherCAT, но нямат EtherNet/IP. Честотните регулатори имат карти и за двете. Данните са от ETG, ODVA и ръководствата на Delta, със страница.
1. Един кабел, два различни принципа
Фиг. 1. EtherNet/IP: отделна връзка с всяко устройство през комутатора. EtherCAT: един кадър минава през всички и се връща
EtherNet/IP е протоколът CIP (Common Industrial Protocol) върху стандартен Ethernet и TCP/IP. Въведен е през 2001 г. (ODVA, Quick Start, стр. 5). Всяко устройство е IP възел с адрес. Главната станция (scanner, обикновено PLC) отваря отделна връзка с всяко устройство. Устройствата изпращат данните си на всеки RPI (Requested Packet Interval), независимо дали са се променили (стр. 25). Входовете и изходите вървят по UDP, порт 2222, а параметрите и диагностиката — през порт 44818 (стр. 23–24). Мрежата се строи с обикновени комутатори и носи и друг трафик — панел, SCADA, уеб.
EtherCAT слага данните направо в Ethernet кадъра, с EtherType 0x88A4, без IP (ETG, брошура, стр. 12). Главната станция изпраща един кадър на цикъл. Той минава последователно през всички подчинени и се връща. Всяко подчинено устройство чете своите изходи и вписва своите входове, докато кадърът минава — хардуерно, в чипа ESC. Комутатори не са нужни (ETG Introduction, слайд 43), а в един сегмент може да има до 65 535 устройства (брошура, стр. 4).
2. Числата
Референтните стойности на ETG за EtherCAT при 100 Mbit/s (ETG Introduction, слайд 5):
Обем данни
Време за обновяване
256 цифрови входа и изхода
11 µs
1000 цифрови входа и изхода в 100 възела
30 µs
200 аналогови канала, 16 bit
50 µs (20 kHz)
100 серво оси, по 8 B вход и изход
100 µs
12 000 цифрови входа и изхода
350 µs
При EtherNet/IP числото, което има значение, е RPI и колко пакета в секунда понася главната станция. За Delta AS300 като scanner: до 16 адаптера и 32 CIP връзки, до 500 B на връзка (каталог AS, стр. 13), RPI от 5 до 1000 ms и до 3000 пакета в секунда (AS HOM, стр. 9-16).
EtherNet/IP
EtherCAT
Типичен цикъл
милисекунди (RPI); при AS300 — от 5 ms
десетки до стотици µs
Синхронизация
IEEE 1588 (CIP Sync) — с комутатори, които я поддържат
Distributed Clocks: под 1 µs (брошура, стр. 16); при 300 възела джитер около ±20 ns (Introduction, слайд 24)
Топология
звезда с комутатори; линия и пръстен DLR с двупортови устройства
линия, дърво, пръстен — без комутатори
Резервиране
DLR: beacon 400 µs (минимум 100 µs), timeout 1960 µs, около 3 ms при 50 възела
пръстен през втори порт на главната станция: под 15 µs (брошура, стр. 20)
Разстояние
100 m мед между два възела (Ethernet)
100 m (брошура, стр. 4); Delta ASDA-B3 — 50 m между две серво станции (каталог B3, стр. 6)
Адрес
IP адрес на всяко устройство
по позиция в линията
DLR — ODVA PUB00316R2, стр. 3 и табл. 1 на стр. 5.
Пример: десет честотни регулатора по EtherNet/IP
Всеки регулатор е една I/O връзка с по един пакет във всяка посока на всеки RPI:
Товарпакети/s = n · 2 · 1000 / RPIn — брой устройства; RPI — в ms. При n = 10 и RPI = 10 ms: 2 000 пакета/s; при RPI = 5 ms: 4 000 пакета/s
Бюджетът на AS300 е 3000 пакета/s. При 10 ms остава резерв за панел и SCADA. При 5 ms бюджетът е надхвърлен, макар че 5 ms е в обхвата на RPI. Най-краткият RPI за десет устройства е около 6,7 ms — за конвейер или помпа това е напълно достатъчно. Същите десет регулатора по EtherCAT пътуват в един кадър на всеки цикъл, но с картата CMM-EC02 те работят асинхронно (виж раздел 4) — по-бързият цикъл не прави регулатора по-бърз.
3. Серво и синхронно движение
Тук разликата е най-голяма. При EtherCAT часовниците на всички устройства се синхронизират (Distributed Clocks), а събитието SYNC0 стартира четенето и записа в един и същ момент. Затова джитерът на главния контролер не стига до осите.
Delta ASDA-B3-E и A3-E имат два порта RJ45 на CN6 — вход и изход за линията (B3 UM, стр. 3-82). Профилът е CANopen over EtherCAT, CiA 402, с режимите PP, PV, PT, HM и синхронните CSP, CSV, CST (стр. 12-11). Цикълът SYNC0 е 125, 250 или 500 µs, а над 1 ms — 1, 2, 3 … 10 ms (стр. 12-14). Каталогът дава 125 µs като 8 пъти по-бърз цикъл от ASDA-A2 (каталог B3, стр. 5).
Вариантите на B3 по комуникация са L (импулси и Modbus), M (CANopen), F (DMCNET) и E (EtherCAT) (каталог B3, стр. 19). EtherNet/IP вариант няма. Ако клиентът иска серво по EtherNet/IP, това значи серво на производител с CIP Motion и комутатори с IEEE 1588.
Главната станция при Delta е контролерът за движение AX-3. Например AX-308EA управлява 8 оси, а цикълът на EtherCAT се задава от 2000 до 32 000 µs със стъпка 250 µs (AX-3 OM, стр. 2-8 и 2-10). За по-къс цикъл и повече оси — AX-8 или AS516E (виж ръководството „PLC и HMI“). Как се задава движение в самото задвижване, без мрежа — в ASDA-B3: режим PR стъпка по стъпка.
Важно за честотните регулатори. Картите EtherCAT на MS300 и C2000 Plus работят асинхронно, без Distributed Clocks. Мрежата е бърза, но регулаторът не става „синхронна ос“. За синхронизирани оси трябва серво. За регулатори в линия стига и EtherNet/IP, и Modbus TCP. Ако на машината има панел DOP-100, той може да е и шлюз към RS-485 — DOP-100 като шлюз Modbus TCP.
5. Изборът
Фиг. 2. Изборът в три въпроса
Приложение
Мрежа
Защо
Многоосно серво, CNC, портал, летящ нож
EtherCAT
синхронни оси; ASDA-B3-E / A3-E + AX-3
Конвейерна линия с честотни регулатори
и двете
цикъл 10 ms стига; решават картите и контролерът
Помпена станция, вентилация, отдалечени обекти
EtherNet/IP или Modbus TCP
бавни процеси, много SCADA трафик, IP маршрутизиране
Тестов стенд, измерване с 10–20 kHz
EtherCAT
200 аналогови канала за 50 µs
Завод с PLC на Rockwell или Omron с EtherNet/IP
EtherNet/IP
мрежата на контролера
Машина с контролер Beckhoff или Delta AX
EtherCAT
мрежата на контролера
Функционалната безопасност — авариен стоп по EN ISO 13850, STO на задвижването — остава окабелена, докато няма безопасен контролер с CIP Safety или Safety over EtherCAT. Мрежата не заменя входа STO.
6. В таблото и при пускането
Кабелът — индустриален Cat5e с екран, за подвижни части — с многожични проводници. Отделно от кабелите двигател–регулатор, при успоредно полагане — с метална преграда.
EtherNet/IP: адресите са част от документацията — таблица устройство → IP адрес → EDS файл. Комутаторът е апарат в таблото, с 24 V DC захранване и номер.
EtherCAT: редът на свързване е част от документацията. В кабелния списък всеки кабел е с номер и посока — порт OUT на едното устройство към порт IN на следващото. При смяна на реда конфигурацията се зарежда отново.
Захранването на картите. Картата в регулатора се захранва от него. При изключен регулатор възелът отпада, а при линия това прекъсва и следващите устройства.
Какво се вижда
Причина
Какво да се направи
Устройствата след едно „изчезват“
линия; възел без захранване или прекъснат кабел
захранване на картите; пръстен (DLR или кабелно резервиране)
EtherNet/IP връзките падат при натоварване
надхвърлен бюджет пакети/s
по-дълъг RPI; по-малко връзки
Регулатор по EtherCAT „не следва“ серво оста
картата е асинхронна, само скорост
серво за синхронните оси
EtherCAT сегментът не тръгва след ремонт
разменени IN и OUT или друг ред
кабелният списък с посоката
Комутатор между подчинените в EtherCAT
кадърът трябва да мине през всяко устройство и да се върне
разклонение — с EtherCAT устройство с повече портове
Въпроси и отговори
Може ли EtherNet/IP и EtherCAT по един кабел?
Не в един сегмент. EtherCAT сегментът е само за EtherCAT. Главната станция има отделен порт за него, а към SCADA излиза през друг порт.
Има ли Delta серво с EtherNet/IP?
Не. ASDA-B3 и A3 са с импулси и Modbus, CANopen, DMCNET или EtherCAT (каталог B3, стр. 19).
Трябват ли управляеми комутатори за EtherNet/IP?
За няколко устройства без мултикаст и без синхронизация — не задължително. За CIP Sync — комутатори с IEEE 1588.
Колко бърз е EtherCAT на практика?
100 серво оси за 100 µs по ETG. При Delta — SYNC0 от 125 µs на задвижването, а цикълът на главната станция зависи от контролера: AX-308EA — от 2 ms.
Защо регулатор на EtherCAT, щом е асинхронен?
Защото контролерът вече е EtherCAT заради сервото. Регулаторът влиза в същия кабел, без втора мрежа.
Помощ при избора
Изпратете ни какво има на машината — оси, регулатори, входове и изходи — и кой контролер иска клиентът. Ще предложим мрежата, картите и кабелния списък.
Анализът на енергията на обект започва с въпроса какво трябва да се види накрая. Обикновено това са профилът на товара на 15 минути, максималният demand, факторът на мощността, хармониците и кой извод колко консумира. Оттам се стига до броя на точките на измерване, до апаратите и до мястото им в таблото. Тук е целият път с измервателите Delta DPM: кой модел къде, токовите трансформатори, свързването, пускането, регистраторът и кога е нужен MID.
Част от ръководството „Електрическо табло“ — апаратура, защити, клеморед, цветове на проводниците и авариен стоп по EN 60204-1.
Накратко. Главният вход — DPM-C530EM: Ethernet, шлюз към RS-485 и MID. Изводите — DPM-MA3222: до 8 трифазни кръга с трансформатори 333 mV, включен на RS-485 порта на C530EM. Компютърът с DPMSoft вижда и двата апарата на един IP адрес, по номер на станция. DPMSoft е за настройка и ръчен експорт, а не архив. MID трябва само когато по показанията се плаща. Данните са от каталога DPM (02.2026) и наръчниците на Delta, със страница.
1. Кой апарат къде
Гамата DPM е в три семейства: DPM-C за панелен монтаж 96 × 96 mm, DPM-D на DIN шина и многокръговите DPM-M (каталог DPM, стр. 7–9). За анализ на цяло табло се комбинират два апарата — един точен на входа и един многокръгов за изводите:
Модел
Монтаж
Комуникация
MID
Къде
DPM-C530
панел 96 × 96
RS-485: Modbus RTU/ASCII, BACnet MS/TP
не
вход на табло без Ethernet
DPM-C530E
панел 96 × 96
2 × Ethernet (Modbus TCP) + RS-485 главна станция
не
вход на табло, шлюз
DPM-C530EM
панел 96 × 96
като C530E
да
главен вход, когато се плаща по показанията
DPM-C532 / C532M
панел 96 × 96
RS-485; 4 DI / 2 DO
C532M — да
вход с цифрови входове и изходи
DPM-D532I / D533I
DIN шина
RS-485 Modbus RTU/ASCII
не
отделна машина, директно до 80 A
DPM-MA3222
плоча или DIN, 199 × 118 mm
RS-485 Modbus RTU
не
изводите — 8 трифазни или 24 еднофазни кръга
Каталог Delta DPM (02.2026), стр. 7–9 и 28.
MID (EN 50470-3, клас C) имат само C530EM и C532M (стр. 7, 28). MA3222, C530, C530E и DIN моделите нямат MID — за вътрешен анализ това не пречи, за фактуриране не стават. DPM-C530 серията мери до 690 V между фазите и до 400 V фаза–нула директно, без напреженови трансформатори; точността на напрежение, ток и мощност е ±0,5 %, хармониците — до 31-ви (стр. 7–9).
2. Архитектурата: един IP адрес за двата апарата
Фиг. 1. -P1 на входа, -P2 на изводите, компютърът по Ethernet. Кабелите -W1 и -W2 са с номер, както в схемата на таблото
C530E и C530EM имат отделен RS-485 порт Serial Master, на който измервателят е главна станция. Портът работи в един от два режима (OM C530, стр. 4-7; DPMSoft UM, стр. 4-29, 4-32):
Gateway — прозрачен шлюз Modbus TCP → RTU до 32 подчинени станции. Компютърът изпраща заявката до IP адреса на C530EM с номера на станцията на подчинения.
Monitor — C530EM сам чете до 80 параметъра от подчинените и ги държи в свои регистри, откъдето SCADA ги взима наведнъж.
За анализ с DPMSoft се избира Gateway: C530EM е станция 1, MA3222 — станция 2. На същата шина могат да се добавят още подчинени — D532I за отделна машина или честотен регулатор Delta по Modbus. Порт 2 на C530EM остава за панел или PLC. Същият принцип — Ethernet отпред, RS-485 отзад, адресът по номер на станция — е и при панела DOP-100 като шлюз Modbus TCP.
3. Токовите трансформатори: 5 A или 333 mV
C530 и главните вериги на MA3222 приемат ТТ с вторичен ток 1 A или 5 A. Подкръговете на MA3222 приемат само трансформатори с изход 333 mV — Delta DCT-MV (каталог DPM, стр. 29):
Изходът 333 mV е безопасен при отворена вторична верига, върви по тънък проводник и не иска клеми с късосъединител. Кабелът е фиксиран 2 m — MA3222 трябва да е в обсега му. Удължаване производителят не дава, затова се планира мястото на апарата, а не по-дълъг кабел. Трансформаторът се избира по номиналния ток на извода: извод с прекъсвач 100 A → DCT-MV100-3. Каталогът дава точността в проценти, без клас по IEC 61869-2 — затова DCT са за анализ и мониторинг, а не за търговско измерване (раздел 7).
4. Свързване в таблото
Фиг. 2. Напреженовите входове през предпазители, ТТ през измервателни клеми с късосъединител, S2 към PE в една точка
Напрежение. Всяка фаза през предпазител — в схемите на свързване в наръчниците той е нарисуван (OM C530, стр. 3-4…3-6). Ние слагаме 2 A gG в клема-държач, близо до отклонението от шината. Неутралата — направо.
Категорията на измерване. C530 е CAT III, а MA3222 — CAT II, до 350 V фаза–нула по наръчника (OM C530, стр. 2-2; наръчник MA3222, стр. 2-2; каталогът дава 400 V — проектира се по по-ниската стойност). Напрежението на MA3222 не се взима направо от главните шини, а след предпазителите и след отводителя на пренапрежения тип 2 на таблото.
Ток 5 A. Всеки ТТ минава през измервателни клеми с късосъединител — вторичната намотка никога не остава отворена („Never open circuit a CT“, OM C530, стр. 1-4), а S2 се заземява в една точка. P1 е към захранването — иначе мощността на фазата излиза отрицателна.
Ток 333 mV. Кабелът на DCT-MV отива направо в клемите на MA3222, без междинни клеми. Входовете на подкръговете са в групи по три: A1–3, A4–6, A7–9, A10–12 и същото за B — една група е един трифазен подкръг или три еднофазни (наръчник MA3222, стр. 3-3, 4-3).
Захранването на измервателите — от верига, която не се изключва от главния прекъсвач, с отделен двуполюсен прекъсвач — наръчникът изисква прекъсвач на захранването (наръчник MA3222, стр. 3-3).
RS-485. Екраниран усукан чифт, линия от апарат до апарат, 120 Ω в двата края, екранът заземен в една точка. До 1200 m и 32 станции (наръчник MA3222, стр. 3-5). На всички подчинени еднакви скорост, битове и четност — например 19200, 8, N, 1.
5. Пускане: проверката, която хваща грешките
Повечето грешки при свързването се виждат в мощността по фази. Пример: извод с 80 A на фаза, 230 V, фактор на мощността 0,9. Всяка фаза носи 230 · 80 · 0,9 = 16,6 kW, общо 49,7 kW:
P L1
P L2
P L3
Общо
Нормално
16,6 kW
16,6 kW
16,6 kW
49,7 kW
ТТ на L3 обърнат
16,6 kW
16,6 kW
−16,6 kW
16,6 kW
Един обърнат трансформатор не дава аларма — дава една трета от истинската мощност. Затова при пускане се гледа мощността по фази, не само общата:
отрицателна мощност на една фаза — обърнат ТТ или разменени S1 и S2;
фактор на мощността около 0,5 на една фаза при нормален товар — напрежението и токът са от различни фази;
ток 0 на фаза под товар — късосъединителят на -X1 е останал затворен или ТТ е прекъснат;
сумата на мощностите на изводите от MA3222 е приблизително мощността на входа, минус неизмерените изводи.
DPMSoft има функция Auto Phase Sequence за ток и напрежение (DPMSoft UM, стр. 4-36). Тя е за диагностика: грешката се отстранява физически и функцията се изключва. При C530EM последната стъпка е MID Lock — след него комуникацията е само за четене (OM C530, стр. 4-16, 5-19). Всички настройки — ТТ, схема, адреси, регистратор, тарифи, подчинени — се правят преди заключването.
6. Регистраторът и DPMSoft
Данните за анализа идват от вътрешните регистратори на апаратите:
Апарат
Регистратор
Колко време държи
DPM-C530 серия
до 17 параметъра
0–59 s: 6 параметъра за 7 дни; 1–5 min: 17 за 31 дни; 5–60 min: 17 за 62 дни (каталог, стр. 4)
DPM-MA3222
2 MB, до 50 от 86 параметъра, интервал 1…32767 s / min / h / дни
по каталога: 40 параметъра на 1 min — 7 дни (стр. 25); на 15 min — около 105 дни
Сметка7 дни · 1440 min / 1 min = 10 080 записа; 10 080 · 15 min = 105 дниобемът на регистратора е в брой записи — при по-дълъг интервал покрива пропорционално повече време; регистърът се чете запис по запис (наръчник MA3222, стр. 4-13…4-17)
Регистраторът на MA3222 презаписва най-старите записи, а смяната на записваните параметри го изтрива целия (стр. 4-13…4-17). Данните се свалят преди всяка промяна на настройките.
DPMSoft е безплатната програма на Delta за настройка, наблюдение на живо и експорт; документираните системи са Windows 7, 8 и 10 (DPMSoft UM, стр. 1-2). По TCP/IP се задават IP адресът и номерът на станцията — при шлюз това е IP на C530EM и станцията на MA3222 (стр. 2-5). DPMSoft не е архив: не чете периодично и няма база данни. Регистраторът се сваля ръчно с „Read and Save“ в CSV (стр. 4-56). Работният ред е месечен експорт от двата апарата, с проверка на часовниците, и обединяване в Excel или Python — профил по 15 min, максимален demand, фактор на мощността, THD и разпределение по изводи.
Когато апаратите са повече или отчетите трябва да ги четат хора без инженерна подготовка, следващата стъпка е DIAEnergie на Delta (сървър с база данни, лиценз по брой устройства) или собствен събирач по Modbus TCP към база данни. И двете четат през същия шлюз.
7. Кога е нужен MID
За какво са данните
Какво трябва
Вътрешен анализ, енергиен мениджмънт, ISO 50001, качество на енергията
CE. MID не е нужен; трансформаторите DCT са допустими
Разпределяне на разходи между наематели или звена, когато се плаща по показанията
MID електромер (C530EM или C532M); ТТ клас 0,5S по IEC 61869-2 с одобрен тип и първоначална проверка; пломби; MID Lock
Търговско измерване на границата с мрежовия оператор
електромерът е на оператора; DPM се слага като контролен апарат за сверка на фактурите
В България MID електромерите се пускат в действие без първоначална проверка, но подлежат на последваща (Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, чл. 392, ал. 3). Периодичността за трифазни електромери е 6 години (Заповед А-616/2018 на ДАМТН). Измервателните трансформатори за търговско измерване се пускат след одобряване на типа и първоначална проверка (чл. 402). MID покрива само активната енергия — реактивната, хармониците и регистраторът са извън метрологичното одобрение.
8. Капаните
Какво се вижда
Причина
Какво да се направи
Обща мощност — една трета от очакваната
обърнат ТТ на една фаза
мощност по фази; P1 към захранването
Настройките не се записват
MID Lock е включен
заключването — последна стъпка
MA3222 не се вижда от DPMSoft
Serial Master е в Monitor, не в Gateway; еднакъв адрес на две станции
Gateway; адреси 1, 2, 3… без повторение
Регистраторът на MA3222 е празен
сменени са записваните параметри
експорт преди всяка промяна
Най-старите данни липсват
регистраторът е презаписал
месечен експорт
Напрежението на MA3222 — от главните шини
CAT II, до 350 V фаза–нула по наръчника
след предпазителите и отводителя тип 2
DCT-MV не стига до MA3222
кабелът е 2 m
мястото на MA3222 се планира по кабелите
Въпроси и отговори
Трябва ли конвертор RS-485 → Ethernet за MA3222?
Не, ако на входа стои C530E или C530EM. Портът Serial Master в режим Gateway е шлюзът. Компютърът пише до IP адреса на C530EM с номер на станция 2.
DPMSoft записва ли данните непрекъснато?
Не. DPMSoft чете на живо и сваля вътрешния регистратор ръчно в CSV. Непрекъснат запис — DIAEnergie или собствен събирач по Modbus TCP.
Може ли MA3222 за разпределяне на сметки?
Не, ако по показанията се плаща. MA3222 няма MID, а трансформаторите 333 mV нямат одобрен тип. За това — C530EM или C532M с ТТ клас 0,5S.
Колко време държи регистраторът?
C530 — 62 дни при 17 параметъра на 5–60 min. MA3222 — 7 дни при 40 параметъра на 1 min, около 105 дни на 15 min.
Трябват ли напреженови трансформатори при 400 V?
Не. C530 мери до 400 V фаза–нула, MA3222 — до 350 V по наръчника, и двата директно в мрежа 3 × 400/230 V.
Помощ при проекта
Изпратете ни еднолинейната схема на таблото и какво трябва да показва анализът — ще предложим апаратите, трансформаторите и схемата на свързване.
Апаратурата в таблото е проектирана за определена температура. Честотните регулатори, захранванията и PLC обикновено искат до +40…+50 °C около себе си. През зимата е обратното — при спряна машина въздухът в таблото изстива и по платките се събира конденз. Затова климатизацията на таблото е три отделни задачи: нагревател за студа и влагата, вентилатор с филтър, когато отвън е по-хладно, и климатик (или друг затворен кръг), когато отвън е по-топло или въздухът е мръсен. Тук е сметката зад всяка — с формулите, коефициентите и два примера, сметнати със същия модел като калкулатора „Климат в таблото“.
Част от ръководството „Електрическо табло“ — апаратура, защити, клеморед, цветове на проводниците и авариен стоп по EN 60204-1.
Накратко. Таблото обменя топлина през стените: Q = k · A · ΔT. A е ефективната повърхност по IEC 60890 — зависи от това дали таблото е на стена или в редица. Нагревателят покрива загубата при най-студено време до Ti,min (обикновено +10 °C). Вентилаторът изнася загубите Pv с дебит V = f · Pv / ΔT плюс 20 % за замърсяването на филтъра и работи само ако отвън е поне 5 K по-хладно. Ако не е, остава климатик с мощност Pv + k · A · (Ta,max − Ti,max). Термостатът включва вентилатора, термостат с НЗ контакт и хигростат — нагревателя.
1. Топлинният баланс — загубите и стените
В таблото се отделят загубите на апаратурата Pv — сумата от каталожните загуби на честотните регулатори, захранванията, контакторите и прекъсвачите при реалното им натоварване. През стените минава топлина Qs към по-хладната страна (Rittal TL, стр. 23):
СтениQs = k · A · (Ti − Ta)k — коефициентът на топлопреминаване на стената, W/(m²·K); A — ефективната повърхност, m²; Ti — вътре, Ta — отвън, °C. Ако отвън е по-топло, Qs е отрицателно — топлината влиза в таблото
Ефективната повърхност не е цялата площ на кутията. Страна, опряна на стена или на съседно табло, почти не отдава топлина. IEC/TR 60890 дава коефициенти по начина на монтаж — те са в каталога на изделията (стр. 134) и в Rittal TL (стр. 24). H, W и D са височината, ширината и дълбочината в метри:
Табло 800 × 600 × 300 mm (В × Ш × Д), самостоятелно, на стена, от боядисана стомана: A = 1,36 m², k · A = 7,46 W/K. Всеки келвин разлика между вътре и вън пренася 7,5 W през стените.
2. Зимата — нагревател срещу студ и конденз
Нагревателят се смята за спряна машина: апаратурата не грее, а таблото трябва да остане над Ti,min. Обичайната стойност е +10 °C (Rittal TL, стр. 29). Нужната мощност е загубата през стените при най-ниската околна температура (каталог на изделията, стр. 135):
НагревателPн = k · A · (Ti,min − Ta,min)на открито — два пъти повече (стр. 135: вятърът и излъчването); загубите Pv не се изваждат, защото при престой ги няма
Мощността на PTC нагревателите в таблиците е при +20 °C околна; на студ дават повече (графиките на стр. 136–142). Затова изборът е по долната граница от таблицата. Видовете в каталога:
Вид
Модели
Мощност
Каталог
Конвекционен, без вентилатор
JRQ15 … JRQ150
15 … 160 W
стр. 136–136
С вентилатор
JRQFM100BA … JRQFS400
100 … 415 W
стр. 137–140
С вентилатор и вграден термостат
JRQFS650BA … JRQFS1000BAT
400 … 1050 W
стр. 141–142
Срещу конденз. Конденз се събира, когато стената изстине под точката на оросяване на въздуха вътре. Хигростатът включва нагревателя при относителна влажност над 65 % (стр. 146) — и при температура над Ti,min. Конвекционният нагревател се слага долу, под апаратурата и далеч от кабелни канали; нагревателят с вентилатор разбърква въздуха и е по-добър в голямо табло.
3. Лятото — кога стигат стените и кога вентилатор
Ако отвън е по-хладно и Qs ≥ Pv, стените сами изнасят загубите и не трябва нищо. При табло 800 × 600 × 300 mm и разлика 5 K стените изнасят само 37 W — малко за един честотен регулатор. Вентилаторът с филтър изнася останалото с външен въздух (каталог на изделията, стр. 135; Rittal TL, стр. 35–36):
ДебитV = f · Pv / (Ti,max − Ta,max)V — m³/h; f — коефициент на въздуха, m³·K/(W·h), по надморската височина (по-рядък въздух носи по-малко топлина); изборът — по 1,2 · V, защото ватата се замърсява (Rittal TL, стр. 36)
Надморска височина
до 100 m
100 – 250 m
250 – 500 m
500 – 750 m
f
3,1
3,2
3,3
3,4
Надморска височина
750 – 1 000 m
1 000 – 1 500 m
1 500 – 2 000 m
f
3,5
3,8
4,1
Rittal Technical System Catalog, стр. 14 (до 1 000 m) и Technology Library, стр. 35. Каталогът на изделията (стр. 135) дава същите числа, но в таблицата им етикетите са сбъркани — пише Pv вместо надморска височина.
Дебитът в каталога не е дебитът в таблото. Свободният дебит е без съпротивление. С ватата и с изходния филтър горе той пада с една четвърт до една трета, а при най-малкия — над два пъти. Изборът е по дебита с изходен филтър (стр. 87–94):
Вентилатор
Свободно, m³/h
С 1 изходен филтър
С 2 изходни
P, W
FKL6621
55
15
—
5,5
FKL6622
72
43
48
19,0
FKL6623
105
71
85
19,0
FKL6625
230
170
200
37,0
FKL6626
500
360
440
65,0
FKL6626-D
1 048
769
910
104,0
Каталог „Cabinet Climate Control“, стр. 87–94; всички — IP54, −10 °C … +55 °C °C.
Фиг. 1. Вентилаторът долу вкарва хладен въздух, изходният филтър е горе на срещуположната страна; нагревателят — долу, термостатът и хигростатът — горе
Вентилаторът вкарва въздух, не го изсмуква (Rittal TL, стр. 33–34). Таблото е под леко свръхналягане и прахът не влиза през процепите на вратата.
Отдолу нагоре. Входът е долу, където въздухът е най-хладен, изходът — горе на срещуположната страна (стр. 66). Иначе въздухът минава накъсо.
Разлика поне 5 K. Под нея дебитът расте неограничено — при 2 K трябва 2,5 пъти повече въздух, отколкото при 5 K. Диаграмата за избор в Rittal TL започва от 5 K (стр. 36).
IP54 е таванът. Вентилаторът с филтър не дава повече от IP54/IP55 (стр. 33). При измиване с водна струя или проводим прах той не става — виж какво значи IP65 и IP67.
4. Когато отвън е по-топло — климатик и другите затворени кръгове
Ако Ta,max ≥ Ti,max, външният въздух не може да охлади нищо, а стените вкарват допълнителна топлина. Тогава охлаждането е в затворен кръг — въздухът в таблото не се смесва с външния (Rittal TL, стр. 23 и 56):
КлиматикQк = Pv + k · A · (Ta,max − Ti,max)Qк — нужната охладителна мощност, W. При по-хладно отвън вторият член е отрицателен и намалява мощността
Климатик
Мощност L35/L35, W
Консумация L35/L35 / L35/L55, W
Ш × В × Д, mm
kg
LP500N-1
500
210 / 260
315 × 546 × 175
15
LP1000N-1
1 000
440 / 600
381 × 793 × 163
30
LP1500N-1
1 500
650 / 820
412 × 1112 × 170
40
LP3000N-1
3 000
1 300 / 1 650
485 × 1150 × 220
50
LP4000N-1
4 000
1 725 / 1 840
485 × 1510 × 306
80
Каталог на климатиците за табла, стр. 108–112: 220 V 50/60 Hz, IP54 вътре / IP34 отвън, настройка +28 °C … +40 °C, работа при −10 °C … +55 °C околна.
Мощността е при L35/L35 — +35 °C вътре и отвън. При по-горещ цех климатикът дава по-малко; затова мощността се избира със запас, когато Ta,max е над +35 °C. Не настройвайте климатика под +35 °C: по-студеният въздух в таблото кондензира по стените и по апаратите (Rittal TL, стр. 70). Таблото трябва да е затворено плътно — иначе климатикът изсушава цеха.
Фиг. 3. Кое охлаждане за лятото — по реда на сметката в калкулатора
Освен климатик затворен кръг дават топлообменникът въздух/вода (има нужда от охладена вода, но работи и при маслена мъгла и корозия), вихровият охладител на сгъстен въздух (прах, масло, пръски; изпълненията …V са IP66) и топлообменникът въздух/въздух (до около 1 000 W и само при по-хладно отвън). Кое решение при каква среда — по таблицата на Rittal TL, стр. 61; тя е вградена в калкулатора.
5. Управлението — термостат и хигростат
Вентилаторът и нагревателят се управляват с термостати, монтирани горе в таблото, далеч от нагревателя. Термостатът на нагревателя е с НЗ контакт — отваря при затопляне. Термостатът на вентилатора е с НО контакт — затваря при затопляне. Хигростатът е успоредно на термостата на нагревателя.
Модел
Какво е
Обхват
Хистерезис
Каталог
JSK0011R
термостат, НЗ контакт (червен)
0 … +60 °C
7 K (± 4 K)
стр. 144
JSK0011F
термостат, НО контакт (син)
0 … +60 °C
7 K (± 4 K)
стр. 144
JSK0012
двоен термостат: НЗ за нагревателя + НО за вентилатора
0 … +60 °C
7 K (± 4 K)
стр. 145
JWT6011
термостат с превключващ контакт, точен
+5 … +60 °C
≈ 1 K
стр. 143
JSK0013
хигростат
30 … 90 % RH
4 % RH (± 3 %)
стр. 146
Фиг. 2. Управлението: -B1 (НЗ) и -B3 (НО) успоредно → нагревателят -E1; -B2 (НО) → вентилаторът -M1. Номерата горе са на токовите пътища
Контактите на термостатите са за 10 A при 230 V AC, а на хигростата — за 3 A (стр. 144–146). Нагревател до около 690 W се включва директно през хигростата. По-голям или няколко нагреватели — през контактор. Хистерезисът от 7 K е разликата между включване и изключване — вентилаторът не трака на всеки градус. Захранването на климатизацията е от отделен прекъсвач преди главния, ако нагревателят трябва да пази и при изключена машина. Тогава веригата е оранжева по EN 60204-1 — не се изключва от главния прекъсвач (виж професионалната схема).
6. Пример 1 — табло на стена в цех до +30 °C
Табло 800 × 600 × 300 mm, самостоятелно, на стена, боядисана стомана. Pv = 300 W (малък честотен регулатор, захранване, PLC). Цехът е между −10 °C и +30 °C, надморска височина 250 – 500 m. Вътре: от +10 °C до +35 °C.
Повърхността. A = 1,4 · W · (H + D) + 1,8 · D · H = 1,4 · 0,6 · (0,8 + 0,3) + 1,8 · 0,3 · 0,8 = 1,36 m²; k · A = 5,5 · 1,36 = 7,46 W/K.
Нагревателят. Pн = 7,46 · (10 − (-10)) = 149 W → един JRQ150 (150 W, конвекционен) или JRQFM150BA с вентилатор.
Стените лятото. Qs = 7,46 · (35 − 30) = 37 W < 300 W — не стигат.
Дебитът. V = 3,3 · 300 / 5 = 198 m³/h; с 20 % запас — 238 m³/h.
Вентилаторът. FKL6626 — 360 m³/h с един изходен филтър FKL6626.300. По-малкият FKL6625 дава 170 m³/h и не стига.
Управлението. Двоен термостат JSK0012 (НЗ за нагревателя, НО за вентилатора) и хигростат JSK0013.
Големият вентилатор идва от малката разлика: 5 K. Ако апаратурата допуска +40 °C вътре, ΔT става 10 K, дебитът пада наполовина и стига по-малък вентилатор. Затова Ti,max се взема от реалните апарати, а не по навик.
7. Пример 2 — същото табло при +40 °C в цеха
Отвън е по-топло от допустимото вътре — вентилатор не става. Стените вкарват 7,46 · (40 − 35) = 37 W. Нужната охладителна мощност е Qк = 300 + 37 = 337 W → климатик LP500N-1 (500 W при L35/L35, 315 × 546 × 175 mm Ш × В × Д — влиза по височина във вратата на табло 800 mm). Цехът е над +35 °C, затова реалната мощност ще е под каталожната — тук запасът е 48 %. Нагревателят остава същият, но управлението е термостат с НЗ контакт JSK0011R и хигростат JSK0013 — вентилатор няма.
Същите два примера се получават в калкулатора — там се сменят размерите, монтажът, средата и температурите, а изборът на изделие идва от каталога.
8. Капаните
Какво се вижда
Причина
Какво да се направи
Вентилаторът работи, а горе е +50 °C
дебитът е избран по свободния, без изходния филтър; или ватата е запушена
избор по дебита с изходен филтър × 1,2; смяна на ватата по график
Въздухът минава накъсо
входът и изходът са на една височина или една до друга
вход долу, изход горе на срещуположната страна
Прах по платките
вентилаторът изсмуква — таблото е под подналягане
вентилаторът вкарва, изходът е само филтър
Капки по вратата при климатик
климатикът е настроен под +35 °C; таблото не е плътно
нагревателят е изчислен с изваждане на Pv или е изключен заедно с машината
Pн без Pv; захранване преди главния прекъсвач
Хигростатът „залепва“
нагревател над 3 A директно през контакта му
през контактор
Климатикът не стига през юли
мощността е по L35/L35, а цехът е +45 °C; слънце на открито
запас по мощност, сенник или по-светъл цвят на таблото
Вентилатор в цех с маслена мъгла
ватата се напоява с масло, по апаратите отива проводим слой
затворен кръг: въздух/вода или климатик с метален филтър (Rittal TL, стр. 61)
Загубите Pv се взимат от каталозите на апаратите при реалния ток, не от табелката. При честотните регулатори това е най-големият член — в ръководството обикновено има таблица на загубите по модел.
Въпроси и отговори
Трябва ли вентилатор, ако таблото е голямо?
Не винаги. Ако отвън е по-хладно и k · A · (Ti,max − Ta,max) ≥ Pv, стените стигат. При табло 2000 × 800 × 600 mm свободно от всички страни A = 5,7 m² и при 10 K разлика стените изнасят около 310 W.
Какъв нагревател за табло на открито?
Два пъти мощността за същото табло на закрито (каталог на изделията, стр. 135), плюс хигростат. Слънцето лятото добавя топлина, която формулите не съдържат.
Защо дебитът е толкова голям при ΔT = 5 K?
Дебитът е обратно пропорционален на разликата. 300 W при 5 K искат около 200 m³/h, а при 10 K — около 100 m³/h.
Климатик или топлообменник въздух/вода?
Ако в цеха има охладена вода — въздух/вода: по-малко консумация и работи при масло и корозия. Иначе — климатик.
Къде се слага термостатът?
Горе в таблото, където е най-топло, и далеч от нагревателя — иначе нагревателят изключва себе си, преди таблото да се е затоплило.
Помощ при избора
Изпратете ни размера на таблото, начина на монтаж, апаратурата в него и температурите в цеха — ще предложим нагревателя, вентилатора или климатика и схемата на управление.
Източници: каталог „Cabinet Climate Control“ v22.11 на производителя на изделията, стр. 71–76, 87–94, 134–146, 214; каталог на климатиците за табла на същия производител, стр. 108–112; Rittal, Technology Library „Enclosure and process cooling“ (2014), стр. 23–24, 29, 33–36, 39, 56, 61, 66, 70; Rittal Technical System Catalog US1113, стр. 14; IEC/TR 60890; EN 60204-1. Примерите са условни, сметнати с модела на калкулатора. Статията е от 28.10.2026.
Често ни питат как компютър, SCADA или система за отчет на производството да чете данни от машина с PLC Delta DVP, което има само RS-485. Обичайният отговор е Ethernet модул към PLC или конвертор. Ако на машината вече има панел DOP-100 с Ethernet, той може да свърши тази работа сам. Панелът е Modbus TCP сървър, а в таблицата Modbus TCP mapping table на DOPSoft един ред може да сочи регистър на PLC, свързано на сериен порт. Външното приложение пише и чете на порт 502, панелът препраща по RS-485. Не е нужен макрос, нито втори модул. Тук е настройката стъпка по стъпка, с адресите и с капаните.
Част от ръководството „PLC и HMI“ — избор на PLC, входове и изходи, комуникации и операторски панели.
Накратко. Панел с Ethernet (DOP-100 тип D, P, E, I, W, M или HE). В DOPSoft: [Options] > [Modbus TCP mapping table] — нов ред, вид Registers, Modbus адрес 4097, HMI адрес {Link2}1@D0, дължина колкото реално трябва. Клиентът чете от offset 0x1000 — точно родния адрес на D0 в DVP. Показаният адрес е с 1 по-голям от offset-а. Портът е 502 и се сменя в [Configuration] > [Network Settings]. Данните са от ръководството на DOPSoft (12.2021), на DIAScreen (03.2026) и на DVP (04.2025), със страница.
1. Защо през панела
Серията DOP-100 е в няколко типа, които се различават по портовете. Ethernet имат типовете D, P, E, I, W, M и HE; типовете S, B и C са само със серийни портове и за шлюз не стават (каталог DOP-100, стр. 4–5). Например DOP-107EG има Ethernet 10/100, COM1 RS-232, COM2 RS-232/RS-485 и COM3 RS-422/RS-485 (стр. 31). Панелът е свързан с PLC по RS-485 така или иначе, за собствените си екрани. Шлюзът използва същата връзка.
Фиг. 1. Компютърът говори Modbus TCP с панела, панелът — Delta DVP по RS-485 с PLC. Кабелите -W1 и -W2 са с номер, както в схемата на таблото
Старата таблица на Modbus адресите в DOP панелите е фиксирана: W40001… сочи вътрешната памет $0…, W42001… — запазващата $M0…, B00001… — битовете $2000.0… (DOPSoft, стр. 28-63). С нея външно приложение вижда само паметта на панела. За да стигне до PLC, трябваше макрос, който копира регистрите напред-назад. При DOP-100 таблицата се редактира и приема и външни адреси — „supports both internal and external addresses“ (стр. 28-63).
2. Таблицата — фабричните редове и новите
Таблицата се отваря от [Options] > [Modbus TCP mapping table]. Горе са функционалните кодове, които сървърът на панела приема. За битове (Coils): 0x01 четене, 0x05 запис на един бит, 0x0F запис на много. За думи (Registers): 0x03 и 0x04 четене, 0x06 запис на една дума, 0x10 запис на много (фиг. 28.10.1). Фабрично в таблицата има четири реда:
№
Вид
Modbus адрес
HMI адрес
Дължина
Modbus Range
1
Coils
1
$2000.0
1024
00001(0x0000) ~ 01024(0x03FF)
2
Coils
1025
$M200.0
1024
01025(0x0400) ~ 02048(0x07FF)
3
Registers
1
$0
1024
00001(0x0000) ~ 01024(0x03FF)
4
Registers
2001
$M0
1024
02001(0x07D0) ~ 03024(0x0BCF)
DOPSoft User Manual (30.12.2021), стр. 28-63, фиг. 28.10.1.
Колоната Modbus Range показва два адреса: 1-базирания, който е в таблицата, и в скоби offset-а, който реално върви в протокола. Ред 4 започва от 2001, а в протокола това е 0x07D0 = 2000. Новите редове трябва да са извън заетите обхвати 1–1024 и 2001–3024 за думите и 1–2048 за битовете. Удобно е адресът да е родният Modbus адрес на регистъра в PLC + 1. В DVP регистърът D0 е на адрес 0x1000, а M0 — на 0x0800 (DVP PM, стр. 4-11 и 4-12). Тогава приложението адресира панела точно както би адресирало PLC директно:
№
Вид
Modbus адрес
HMI адрес
Дължина
Modbus Range
За какво
5
Registers
4097
{Link2}1@D0
32
04097(0x1000) ~ 04128(0x101F)
броячи и състояния — D0…D31 (не се пазят при изключване)
6
Registers
4505
{Link2}1@D408
16
04505(0x1198) ~ 04520(0x11A7)
зададени стойности — D408…D423 (запазваща зона)
7
Coils
2049
{Link2}1@M0
64
02049(0x0800) ~ 02112(0x083F)
команди и флагове — M0…M63
Фиг. 2. Един и същ регистър с три имена: offset в заявката, 1-базиран адрес в DOPSoft и регистърът на PLC
Записът {Link2}1@D0 означава: връзката с име Link2, станция 1, регистър D0. Името на връзката е това, което е зададено в [Communication Settings] за серийния порт (стр. 28-66). В примера на ръководството редът е с дължина 1024 думи; ние го държим колкото реално трябва — виж раздел 5.
3. Настройката стъпка по стъпка
Връзката с PLC. [Options] > [Communication Settings] > COM2: Manufacturer Delta, series Delta DVP PLC, Link Name Link2, PLC Station 1. Интерфейсът, скоростта, битовете и четността — като в PLC (стр. 28-66). Фабрично DVP-SS2 е 9600, 7, E, 1, ASCII: D1120 = H86, адрес D1121 = 1 (DVP PM, стр. 2-76, 2-77).
Мрежата на панела. IP адресът се задава в Localhost на Ethernet1 или в системното меню на панела. Портът на Modbus TCP сървъра е 502 по подразбиране. Ако трябва друг, той се сменя в [Configuration] > [Network Settings] > Modbus TCP Server Port, а не в настройките на Ethernet1 (стр. 27-36).
Редовете. [Options] > [Modbus TCP mapping table]: нов ред, Data Type, Modbus Address, HMI Address с бутона „…“ → външен адрес {Link2}1@D0, Length. Колоната Modbus Range трябва да покаже 04097(0x1000) ~ 04128(0x101F).
Компилиране и сваляне в панела. Отделен бутон „включи сървъра“ няма — при панел с Ethernet Modbus сървърът работи по подразбиране (DIAScreen, стр. 215).
Проверка с Modbus Poll или друг клиент: IP на панела, порт 502, функция 03, offset 0x1000 (4096), 10 думи. Стойностите трябва да съвпаднат с D0…D9 в ISPSoft или WPLSoft.
Заявката от проверката, байт по байт (Modbus TCP, в шестнадесетичен вид):
Заявка00 01 00 00 00 06 01 03 10 00 00 0A00 01 — номер на заявката; 00 00 — протокол Modbus; 00 06 — още 6 байта; 01 — Unit ID (в примера); 03 — четене на думи; 10 00 — offset 0x1000; 00 0A — 10 думи
Отговорът носи 20 байта данни — D0…D9 по два байта, старшият първи. 32-битова стойност заема две съседни думи; редът им в клиента се сверява с една известна стойност, преди да се вярва на числата.
4. Страната на PLC — какво да се провери
Кои регистри. При DVP-SS2 регистрите D0–D407, D600–D999 и D3920–D4999 са общи — нулират се при изключване. D408–D599 и D2000–D3919 са запазващи (DVP PM, стр. 2-6). Стойност, която SCADA записва веднъж — рецепта, зададена бройка, скорост — трябва да е в запазващата зона. Затова в примера зададените стойности са на D408 (ред 6), а броячите на D0.
Скоростта. Всяка заявка по Ethernet става обмен по RS-485 и времето за отговор е колкото този обмен. При Modbus ASCII всеки знак е 10 бита (старт, 7 бита, четност, стоп). Заявката за четене е 17 знака, а отговорът — 11 + 4 знака на дума:
Четене
Скорост
Заявка
Отговор
Общо, без паузите
10 думи
9 600 бода
18 ms
53 ms
71 ms
10 думи
19 200 бода
9 ms
27 ms
35 ms
32 думи
9 600 бода
18 ms
145 ms
162 ms
32 думи
19 200 бода
9 ms
72 ms
81 ms
Сметка по рамката на Modbus ASCII; времето на панела и на PLC за обработка е отгоре.
При 9600 бода четене на 32 думи е около 0,16 s само за знаците. Ако приложението чете често, скоростта се вдига в двата края — например 19200, 7, E, 1: D1120 = H96 и SET M1120 на първия цикъл (M1002), както в примера на стр. 2-77, и същата скорост в COM2 на панела. M1120 задържа настройката, иначе PLC я връща при STOP → RUN. Панелът продължава да чете и собствените си екрани по същата линия — затова таблицата не се пълни с хиляди думи „за всеки случай“.
5. Капаните
Какво се вижда
Причина
Какво да се направи
Стойностите са отместени с една дума
клиентът брои от 1, а пише offset (или обратното)
адрес 4097 в DOPSoft = offset 0x1000 в заявката; проверете колоната Modbus Range
Чете се паметта на панела вместо PLC
новият ред застъпва фабричен (1–1024, 2001–3024)
адрес извън заетите обхвати, например 4097
Няма връзка на порт 502
портът е сменен в Ethernet1 вместо в Network Settings; защитна стена
стр. 27-36 — портът на сървъра е в [Configuration] > [Network Settings]
Зададената стойност изчезва след спиране на тока
D регистърът е в общата зона
D408–D599 или D2000–D3919 при SS2
Панелът „замръзва“ при опрос от SCADA
дълги редове и чест опрос при 9600 бода
дължина колкото трябва; по-висока скорост в двата края
Няма отговор от PLC
различни скорост, битове или четност; друг адрес на станцията
COM2 на панела = D1120 / D1121 в PLC
В DIAScreen редът не приема {Link2}
ръководството на DIAScreen (стр. 215–218) показва примери само с вътрешни адреси
проверете версията; иначе фонов макрос, който копира регистрите
В ръководството пише „Modbus address 2“
на снимката и в адреса RW-1 е 1 (стр. 28-66)
вярвайте на колоната Modbus Range
Кабелът. RS-485 е усукана двойка с екран, с краен резистор 120 Ω в двата края на линията — така го показва и ръководството на AS (HOM, стр. 4-46). Изводите D+, D− и SG на D-sub куплунга на панела се различават по серии — вземете ги от листа за монтаж на конкретния модел. Как се свързва и настройва самата връзка панел–PLC — в HMI Delta към AS и DVP по RS-485.
Сигурност. Modbus TCP няма парола. Всеки в мрежата, който стигне до порт 502, може да пише в PLC. Панелът стои в мрежата на машината, а отвън се влиза през защитна стена или VPN.
6. DOPSoft или DIAScreen
Новите панели DOP-100 се програмират и с DIAScreen (каталог DOP-100, стр. 2). В DIAScreen 1.7.0 таблицата е Project > Other Settings > Modbus TCP/COM mapping table. По TCP/IP адресите са до 65536 и за битовете, и за думите. Таблицата има и втори раздел — Modbus Slave по сериен порт: тогава панелът отговаря като Modbus RTU подчинен на COM2, с адреси 40001–60000 за думите и 1–2048 за битовете (DIAScreen, стр. 215–217). Това е пътят, когато главното устройство има само RS-485.
Не. Редът в Modbus TCP mapping table с външен адрес {Link2}1@D0 препраща заявката към PLC (DOPSoft, стр. 28-63…28-67). Макрос е резервният път за версия без тази възможност.
Как се включва Modbus TCP сървърът?
Не се включва — при панел с Ethernet работи по подразбиране на порт 502. Задава се само IP адресът на панела.
Може ли и запис в PLC?
Да — с функции 0x06 и 0x10 за думи и 0x05 и 0x0F за битове. Записът отива в регистъра, към който сочи редът.
Защо адрес 4097, а не 1?
Адреси 1–1024 и 2001–3024 са заети от фабричните редове за паметта на панела. При 4097 offset-ът е 0x1000 — родният адрес на D0 в DVP — и приложението вижда същите адреси като при директна връзка с PLC.
Става ли с панел без Ethernet?
Не за Modbus TCP. Типовете S, B и C на DOP-100 нямат Ethernet. Тогава — Ethernet модул към PLC или PLC с вграден Ethernet.
Помощ при настройката
Изпратете ни модела на панела и на PLC и какви данни трябва да вижда приложението — ще предложим таблицата и настройките на портовете.
В режим PR (Position Register) серво задвижването Delta ASDA-B3 носи програмата за движение в себе си. PLC само избира номера на позицията с два–седем входа и дава импулс за старт. Не са нужни импулсен изход, модул за позициониране или мрежа. Режимът стига за повечето оси „отиди до точка A, после до B“ — подаване, пробиване, поставяне, въртяща се маса. Тук е целият път стъпка по стъпка — от смяната на режима до първото движение, с пример от три позиции и с капаните, които виждаме при пускане.
Част от ръководството „Серво задвижвания“ — серво или стъпков, оразмеряване, редуктор, кабели, настройка и аларми на Delta ASDA.
Накратко. P1.001 = 0x1001 и рестарт — режимът е PR, а входовете и изходите стават фабричните за PR. Електронната предавка се задава така, че 1 единица (PUU) да е удобна мярка, например 1 µm. Търсенето на нула е PR#0 (P5.004, P6.000). Всяка позиция е двойка параметри: P6.002 (вид, скорост, рампа) и P6.003 (целта). PLC подава номера с POS0…POS6, после фронт на CTRG и чака MC_OK. Всички данни са от ръководството на ASDA-B3 (01.2025), със страница.
1. Какво е режимът PR
Задвижването има 100 пътя (PR#00…PR#99). Всеки път е описан с два 32-битови параметъра: P6.002 и P6.003 за PR#01, P6.004 и P6.005 за PR#02 и т.н. до P7.098 и P7.099 за PR#99. Първият параметър казва какъв е пътят, а вторият съдържа целта (стр. 7-2). PR#00 е винаги търсенето на нула.
TYPE
Вид на пътя
Данни в P6.003…
1
SPEED — въртене с постоянна скорост
скорост, 0,1 min⁻¹
2
SINGLE — позициониране и стоп
целта, PUU
3
AUTO — позициониране и автоматично следващия път
целта, PUU
7
JUMP — скок към друг път
номер 0–99
8
WRITE — запис на параметър или масив
стойността
A
INDEX — позиция на въртяща се ос
позиция в оборота
Ръководство ASDA-B3, стр. 7-3 и 8-137.
Скоростите, рампите и паузите не се пишат във всеки път. Има по 16 общи стойности: времена за ускорение и забавяне P5.020…P5.035, паузи P5.040…P5.055 и скорости P5.060…P5.075. Пътят само сочи номера 0–F на стойността (стр. 7-4). Времето на рампата е за промяна от 0 до 3000 min⁻¹. При целева скорост 1500 min⁻¹ рампа 50 ms става 25 ms — наклонът остава същият (стр. 7-5).
2. Режимът и входовете — P1.001
Фабрично B3 с варианта -L е в режим PT — позиция по импулси (P1.001 = 0x0000, стр. 8-22). Режимът се сменя с P1.001: последните две цифри са режимът (01 = PR), а най-старшата U = 1 връща входовете и изходите към фабричните за новия режим (стр. 8-23). Задайте P1.001 = 0x1001 и изключете и включете захранването — параметърът е от тези, които влизат в сила след рестарт (стр. 8-2).
Без U = 1 режимът се сменя, но входовете остават от PT: на мястото на CTRG, POS0 и POS1 стоят CCLR, TCM0 и TCM1 (P2.011…P2.013, стр. 8-60). Задвижването е в PR, а нищо не тръгва. След рестарта при -L входовете са:
Вход
Извод CN1
Функция
Код
За какво
DI1
9
SON
0x01
включва задвижването
DI2
10
CTRG
0x08
старт на избрания път — по нарастващия фронт
DI3
34
POS0
0x11
бит 0 на номера
DI4
8
POS1
0x12
бит 1 на номера
DI5
33
ARST
0x02
нулиране на аларма
DI6
32
NL
0x22
краен изключвател −, нормално затворен
DI7
31
PL
0x23
краен изключвател +, нормално затворен
DI8
30
EMGS
0x21
авариен стоп, нормално затворен
DI9
12
— (свободен)
—
в примера: ORGP, датчикът за нулата
Ръководство ASDA-B3, стр. 3-59 (фабричните DI в режим PR) и 3-62 (изводите и параметрите P2.010…P2.017, P2.036).
Изходите в PR са DO1 SRDY (готовност), DO2 ZSPD (нулева скорост), DO3 HOME (нулата е намерена), DO4 TPOS (в позиция) и DO5 ALRM (аларма). DO6 е свободен (стр. 3-61). С два бита POS0 и POS1 се избират PR#0…PR#3. Седем бита POS0…POS6 дават всички 100 пътя. POS2…POS6 са с кодове 0x13, 0x1A, 0x1B, 0x1C и 0x1E (стр. 8-182) и се задават на свободни входове.
Фиг. 1. CN1 на ASD-B3 -L в режим PR: PLC с PNP изходи → DI1…DI5; крайните изключватели и аварийният стоп — нормално затворени; датчикът за нулата на DI9; HOME и MC_OK обратно към PLC
Свързването. Входовете приемат и NPN, и PNP. При PNP изходи на PLC общият извод COM+ (11) отива към 0 V, при NPN — към +24 V (стр. 3-57, 3-58). Вход е включен при 15–24 V и около 3 mA, изключен — под 5 V (стр. 3-69). Изходите са оптронни с два извода: DOx+ към +24 V, DOx− към входа на PLC; до 40 mA и до 30 V (стр. 3-68). На схемата 0 V е синьо — цветът на DC управлението по EN 60204-1, т. 13.2.4, — а +24 V е кафяво по нашата практика (виж цветовете на проводниците).
Вариантът -M, -F, -E има само 4 входа и фабрично те са SON, NL, PL и EMGS във всички режими (стр. 3-41). Ако позициите се избират с входове, остават CTRG и два бита за SON — без крайните изключватели и без аварийния стоп на CN1. За такава ос вземете -L. При -M позицията се задава по CANopen, а при -E — по EtherCAT, през P5.007 (раздел 7).
3. Мерната единица — електронната предавка
Енкодерът дава 16 777 216 импулса на оборот независимо от двигателя (стр. 6-9). Целите в PR са в PUU — единица, определена от P1.044 / P1.045. Фабрично 16 777 216 / 100 000 значи 100 000 PUU на оборот (стр. 8-39). Удобно е 1 PUU да е 1 µm. Ръководството дава пример за винт със стъпка 3 mm: P1.045 = 3000 (стр. 6-9).
Двата параметъра не се сменят при включено задвижване (▲, стр. 8-39). Ако има редуктор, P1.045 се умножава по предавателното число. При въртяща се маса е удобно 1 PUU = 0,001° — P1.045 = 360 000 на оборот на масата.
4. Търсене на нула — PR#0
Инкременталният енкодер не знае къде е след включване. Затова първото движение е търсенето на нула. До неговия край изходът HOME е изключен (стр. 8-188). Методът е в P5.004 (стр. 7-9), а поведението след нулата — в P6.000 (стр. 7-10).
X в P5.004
Към какво търси
0 / 1
крайния изключвател PL / NL
2 / 3
датчика ORG напред / назад (фронт OFF→ON)
4 / 5
Z импулса на енкодера напред / назад
6 / 7
датчика ORG напред / назад (фронт ON→OFF)
8
текущата позиция е нулата
9 / A
упор — по момента, напред / назад
Цифрата Y избира дали след датчика се търси Z импулсът: 0 — назад към Z, 1 — напред към Z, 2 — без Z. Цифрата Z казва какво става при краен изключвател по пътя: 0 — аларма, 1 — обръщане (стр. 7-9). Търсенето е с две скорости: P5.005 — бързата до датчика (фабрично 100 min⁻¹), P5.006 — бавната до Z (фабрично 20 min⁻¹, стр. 8-115).
В примера: P5.004 = 0x0103 — назад към датчика ORG, после назад към Z, а при краен изключвател обръща. Датчикът е на DI9: P2.036 = 0x0124 (ORGP 0x24, нормално отворен — Z = 1 по стр. 8-59). P6.000 = 0x00000001 — след нулата задвижването изпълнява PR#1. Двигателят спира малко след нулата, затова ръководството препоръчва път, който го връща в абсолютната позиция 0 (стр. 8-136). P6.001 е координатата на нулата — оставяме 0 (стр. 7-11).
Търсенето се пуска с CTRG при POS0…POS6 = 0. Друг начин е отделен вход SHOM (0x27, стр. 8-184). При абсолютен енкодер с батерия нулата се пази и след изключване — гл. 10 на ръководството.
5. Три позиции — P6.002…P6.007
P6.002 се чете като осем шестнадесетични цифри — отляво надясно: свободна, AUTO, DLY (пауза), SPD (скорост), DEC (забавяне), ACC (ускорение), OPT (опции), TYPE (стр. 8-137). Всяка от DLY, SPD, DEC и ACC е номерът 0–F на общата стойност. За позициониране TYPE е 2, а OPT избира вида на целта: 0 — абсолютна (ABS), 4 — относителна към текущата позиция (REL), 8 — спрямо предишната цел (INC), C — спрямо уловената позиция (CAP). Към OPT се добавя 1 за прекъсване на текущия път (INS) и 2 за застъпване със следващия (OVLP) (стр. 7-24…7-26).
При 1000 min⁻¹ и стъпка 10 mm масата се движи с 166,7 mm/s. Рампата от 0 до 1000 min⁻¹ е 167 ms (500 ms × 1000 / 3000) и изминава 13,9 mm. Ходът от 0 до 250 mm отнема около 1,67 s, без S-кривата на P1.036.
Общите стойности са общи. Ако смените P5.068, се сменя скоростта на всеки път, който сочи номер 8 (стр. 7-4). Различните скорости на различните оси на една машина се задават на различни номера.
Софтуерни граници. P5.008 = 405 000 и P5.009 = -5 000 PUU спират оста с AL283 / AL285, ако цел или ръчно движение излезе извън хода (стр. 8-116). Те не заместват крайните изключватели.
6. Пускане от PLC — CTRG и сигналите за готовност
SON — задвижването е готово (SRDY), двигателят държи позицията.
Нулата. POS0 = POS1 = 0, фронт на CTRG. Чака се изход HOME.
Номерът. POS0 и POS1 = номерът на пътя в двоичен вид (PR#2: POS1 = 1, POS0 = 0). Те трябва да са установени преди фронта на CTRG — входовете минават през филтър P2.009, фабрично 2 ms (стр. 8-59, 6-10).
CTRG — импулс. Задвижването чете POS при нарастващия фронт (стр. 8-180).
Готово — MC_OK. Cmd_OK показва, че командата е изпълнена, TPOS — че грешката е в прозореца P1.054. MC_OK е двете заедно (стр. 7-7).
Фиг. 2. Избор на PR#2 и старт: POS1 преди фронта на CTRG; Cmd_OK и TPOS падат при старта, MC_OK = Cmd_OK и TPOS
По диаграмите на ръководство ASDA-B3, стр. 6-10 и 7-8.
MC_OK няма фабричен изход. В примера той е на DO6: P2.041 = 0x0117 (MC_OK 0x17, нормално отворен — стр. 8-62, 8-70). Прозорецът на TPOS P1.054 е в импулси на енкодера: фабричните 167 772 са 0,01 оборота, т.е. 0,1 mm при стъпка 10 mm (стр. 8-43). За точно поставяне е по-добре P1.054 = 16 777 → 0,01 mm.
Ако в пътя има пауза (DLY), TPOS се включва при пристигане, а Cmd_OK — след паузата (стр. 7-7). Затова PLC чака MC_OK, а не TPOS. Спиране по средата на хода — вход STP (0x46, стр. 8-186) или P5.007 = 1000.
7. Без входове — P5.007 и събития
Пътят може да се пусне и със запис в P5.007 — по Modbus (RS-485 на -L и B3A-M), по CANopen или от панела. 0 пуска търсенето на нула, 1–99 — пътя, 1000 спира (стр. 8-115). При четене P5.007 връща номера, докато пътят се изпълнява, номера + 10 000, когато командата е изпълнена, и номера + 20 000, когато е и в позиция. 20 002 значи, че PR#2 е готов (стр. 8-116).
Входовете EV1…EV4 (0x39…0x3C) пускат пътищата PR#51…PR#63 по фронт, без POS — удобно за проста реакция на датчик (стр. 7-43). Ако два старта дойдат в една и съща милисекунда, предимство има улавянето (CAP), после CTRG, после P5.007 и накрая събитията (стр. 7-45).
8. Капаните при пускане
Какво се вижда
Причина
Какво да се направи
Режимът е PR, но CTRG не прави нищо
P1.001 сменен без U = 1 — входовете са останали от PT (CCLR, TCM0, TCM1)
P1.001 = 0x1001 и рестарт или ръчно P2.011…P2.013
Промяна в P1.001 не действа
параметърът влиза в сила след рестарт (●)
изключете и включете захранването
При CTRG оста тръгва да търси нула вместо към позицията
POS са 0 в момента на фронта — PR#0 е търсенето на нула
POS установени поне няколко ms преди CTRG
Оста отива на грешна позиция
POS се сменят едновременно с CTRG или жицата на бит е прекъсната
пауза между POS и CTRG; проверете входовете в P4.007 / ASDA-Soft
нула: назад към ORG, после към Z; обръщане при краен
P6.000
0x00000001
след нулата — PR#1
P6.002 / 004 / 006
0x00082202
ABS, SINGLE, рампа №2, скорост №8
P6.003 / 005 / 007
0 / 250000 / 400000
целите в µm
P1.054
16777
TPOS в ±0,01 mm
P5.008 / P5.009
405000 / -5000
софтуерни граници
По-удобно е с ASDA-Soft — програмата има графичен редактор на пътищата и сама сглобява P6.002 (стр. 7-4). Свързва се с mini USB директно към компютъра. Как се избира двигателят за оста — в серво за CNC машина и с онлайн подбора.
Въпроси и отговори
Колко позиции може да има в режим PR?
100 пътя, PR#00…PR#99, като PR#00 е търсенето на нула. С два входа POS се избират 4, със седем — всички.
Трябва ли PLC с импулсен изход?
Не. PLC само избира номера с входовете POS и дава фронт на CTRG; профилът на движението го прави задвижването.
Защо след смяна на P1.001 на 1 нищо не тръгва?
Входовете са останали от режим PT. Задайте P1.001 = 0x1001 — U = 1 връща DI/DO към фабричните за PR — и рестартирайте.
Кой изход казва, че оста е стигнала?
MC_OK (0x17): командата е изпълнена и грешката е в прозореца P1.054. Задава се на свободен изход, например DO6 с P2.041 = 0x0117.
Може ли PR без търсене на нула?
С относителни ходове (REL) — да. За абсолютни цели нулата трябва да е намерена след всяко включване, освен при абсолютен енкодер с батерия.
Помощ при пускането
Изпратете ни модела на задвижването и двигателя и какво трябва да прави оста — ще предложим стойностите на пътищата и свързването на CN1.
Серво двигателят работи толкова добре, колкото е направен кабелът му. Сгрешено жило в силовия конектор дава аларма още при първото включване. Лош екран на енкодерния кабел дава случайни аларми на енкодера седмици по-късно, на обекта. Delta продава готови кабели в дължини 3, 5, 10 и 20 m. Често обаче трасето иска друга дължина, кабелът минава през верига или конекторът се сменя на място. Тук е как се прави това за двигателите ECM-B3 и ECM-A3 — изводите, заголването, моментите, екранът и проверката, с видео за всяка стъпка.
Част от ръководството „Серво задвижвания“ — серво или стъпков, оразмеряване, редуктор, кабели, настройка и аларми на Delta ASDA.
Накратко. Максималната дължина и на силовия, и на енкодерния кабел е 20 m. При F40–F80 силовите изводи са U 1, V 2, W 3 или 4 според това дали има спирачка — винаги по таблицата. Енкодерът е 4 жила плюс екран, а при абсолютен енкодер — още 2 за батерията, които не влизат в CN2. Изводи 3 и 4 на CN2 не се свързват. Гумен пръстен по диаметъра на кабела и моментът по таблицата — иначе няма IP67. Данните са от ръководството на ASDA-B3 (01.2025), със страница.
1. Кой кабел за кой двигател
Сечението на силовия кабел следва габарита и мощността на двигателя. Енкодерният кабел е един и същ: +5 V и GND са 22 AWG (0,32 mm²), а двойката T+ / T− е 24 AWG (0,21 mm²), усукана и екранирана, с външен диаметър 7 mm (стр. 3-22). Ръководството иска екранирана усукана двойка, а екранът — към земята.
Двигател
Конектор на двигателя
U, V, W
Спирачка
Ø на кабела
F40–F80, 220 V
стандартен / CHOGORI
18 AWG (0,82 mm²)
22 AWG (0,32 mm²)
7,7 mm, със спирачка 8,6 mm
F40–F80, bulkhead
bulkhead, IP67
20 AWG (0,52 mm²)
24 AWG (0,21 mm²)
6,0–6,8 mm
F100–F130
3106A-18-10S
16 или 14 AWG (1,3 / 2,1 mm²)
отделен кабел, 20 AWG
11 / 9,5 mm
F180 до 4,5 kW
3106A-22-22S
14…8 AWG (2,1…8,4 mm²)
отделен кабел, 20 AWG
9,5…22 mm
F180 от 5,5 kW
3106A-32-17S, IP42
8 AWG (8,4 mm²)
отделен кабел, 20 AWG
22 mm
Ръководство ASDA-B3, стр. 3-23…3-27. Максимална дължина 20 m за всички; стандартни дължини на Delta — 3, 5, 10 и 20 m.
Сечението на страната на задвижването е по модела на задвижването, не на двигателя: при 220 V от 18 AWG (до 100 W) до 10 AWG (3 kW), при 400 V от 16 до 8 AWG (стр. 3-18, 3-20). При F100–F180 спирачката и енкодерът са на отделни конектори CMV1. Те са в два варианта — байонет и резба M17.5 — и не са съвместими: щепсел с резба не влиза в двигател с байонет (стр. B-8). Проверете гнездото на двигателя преди поръчка.
2. Силовият кабел — изводите и спирачката
Сигнал
Цвят (Delta)
Стандартен без спирачка
Стандартен със спирачка
CHOGORI
Bulkhead
3106A
U
червено
1
1
1
1
A
V
бяло
2
2
2
2
B
W
черно
3
4
3
3
C
FG (PE)
жълто-зелено
4
5
4
4
D
BRAKE1
кафяво
—
3
5
A
отделен CMV1
BRAKE2
синьо
—
6
6
B
отделен CMV1
Ръководство ASDA-B3, стр. 3-10…3-12. Изводите на ECM-A3 F40–F80 са същите.
W не е винаги на 3. В стандартния конектор със спирачка W е на 4, а 3 е спирачката. Кабел, направен „по памет“ от двигател без спирачка, подава фаза на бобината. Всички bulkhead конектори имат изводи за спирачка — при двигател без спирачка A и B остават свободни (стр. 3-10).
Фиг. 1. Силовият кабел със спирачка (F40–F80, стандартен конектор): U, V, W, PE от задвижването; спирачката — от отделни 24 V през контакт на реле
Спирачката е 24 V DC, без поляритет, и не се захранва от същото захранване като сигналите (стр. 3-11). При изключване бобината дава пренапрежение — на релето трябва обратен диод или варистор. Изходът BRKR на задвижването не е фабрично назначен във всеки режим — как се задава, е в раздел 6 на ръководството за серво. На схемата 0 V е синьо — цветът на DC управлението по EN 60204-1, т. 13.2.4, — а +24 V е кафяво по нашата практика (виж цветовете на проводниците).
3. Енкодерният кабел — изводите и CN2
Сигнал
Стандартен
Цвят
CHOGORI
Bulkhead
Цвят
Военен CMV1
CN2
+5 V
7
кафяво
4
3
червено
4
1
GND
8
синьо
3
4
оранжево
9
2
T+
1
бяло
1
1
синьо
1
5
T−
4
бяло/червено
2
2
виолетово
2
6
екран
9
—
8
7
—
10
корпус
BAT+ 3,6 V
2
червено
6
5
кафяво
6
—
BAT−
5
черно
5
6
черно
5
—
Ръководство ASDA-B3, стр. 3-72 (F40–F80) и 3-73 (F100–F180; цветовете на CMV1 са като на стандартния конектор).
Фиг. 2. Енкодерният кабел F40–F80 (стандартен конектор) към CN2: четири жила и екранът; батерийната двойка — само в батерийната кутия
Изводи 3 и 4 на CN2 не се свързват — те са за вътрешна употреба и свързването им поврежда схемата (стр. 3-71). При абсолютен енкодер батерията захранва енкодера директно, затова двойката BAT+ / BAT− отива в батерийната кутия, а не в CN2. Цветовете на bulkhead кабела са различни от тези на стандартния — проверявайте по номера на извода, не по цвета.
Конекторът CN2 за страната на задвижването е ACS3-CNENC200 (стр. 3-71, B-8). Клемите на енкодерното гнездо на двигателя са калайдисани — Delta препоръчва конектор с калайдисани клеми и от страната на кабела (стр. 3-29). Злато срещу калай е лоша двойка — контактът корозира с времето.
4. Заголване, шлаухи и моменти
Всеки конектор има своя мярка за заголване: a е дължината без обвивка, b — откритата мед на жилото.
Конектор
a — без обвивка
b — жилото
Шлаух
Затягане
CHOGORI (F40–F80)
8–12 mm
2–3 mm, калайдисано
—
1,6 N·m силов, 1,1 N·m енкодер
Bulkhead (F40–F80)
15 mm
1,5–1,8 mm енкодер и спирачка; 1,8–2,2 mm силов
5 / 10 / 18 mm, на 1 mm от клемата
0,4–0,6 N·m; към двигателя M2, 0,15 N·m
3106A-18-10S / 22-22S
23–27 mm прав, 28–32 mm ъглов
3–5 mm, калайдисано
20 / 25 mm
по пръстена 7,5–10 N·m; гайката 10 N·m
CMV1 — енкодер и спирачка
12 mm прав, 17 mm ъглов
2 mm, калайдисано
8 mm
4–5 N·m; гайката 2,1 N·m
CN2 на задвижването
20–30 mm
по клемата
—
—
Ръководство ASDA-B3, стр. 3-29…3-34 и 3-74.
Гуменият пръстен е по диаметъра на кабела. CHOGORI приема Ø 6,5–9,5 mm за силовия и Ø 3,5–6,8 mm за енкодерния, а 3106A-18-10S идва с два пръстена — Ø 9–10 и Ø 11–12 mm. По-тънък кабел в по-голям пръстен не дава IP67 (стр. 3-29). Ако диаметърът на вашия кабел е извън обхвата, сменете кабела, а не пръстена.
Частите се нанизват на кабела преди заголването — гайка, пръстени, корпус, в реда от ръководството. Забравена гайка значи отрязан конектор.
5. Кримп или спойка
Конекторите на F40–F80 са с кримп клеми — стандартният приема 24–18 AWG за силовия кабел и 26–22 AWG за енкодерния (стр. 3-28). Военните конектори 3106A и CMV1 са с чашки за запояване.
Кримп. Само с клещите и гнездото за тази клема — проводниковият ушник стяга медта, изолационният стяга изолацията, без да я реже. Жилото за кримп не се калайдисва: калаят тече под натиска и кримпът се разхлабва. Проверка за здравина — изтръгване по IEC 60352-2, т. 5.2.2.1, табл. 1: 40 N при 0,32 mm² (22 AWG), 60 N при 0,5 mm², 90 N при 0,82 mm² (18 AWG), 135 N при 1,3 mm² (16 AWG), 200 N при 2,1 mm² (14 AWG). Пробата е разрушителна — на отделна клема от същата настройка.
Спойка. Жилото — калайдисано, вкарано до дъното на чашката; припоят оформя вдлъбнат мениск. Изолацията стои малко над ръба, не в припоя. Шлаух върху всяка чашка. Жилото не се мърда, докато припоят изстине.
При CHOGORI и 3106A ръководството иска калайдисан край (стр. 3-30, 3-33) — там жилото се стяга с винт или се запоява, не се кримпва.
6. Екранът
Екранът на енкодерния кабел трябва да е непрекъснат от двигателя до корпуса на CN2:
Към CMV1 (F100–F180): оплетката се разделя на две. Половината се запоява в чашката на екрана (извод 10), другата половина се обръща назад и при затягане на гайката (2,1 N·m) опира в металния корпус (стр. 3-34).
Към CN2: оплетката се разплита и обръща назад върху обвивката. Големият метален корпус я покрива изцяло, малкият се закрепва от другата страна, а U-скобата ги стяга с винтове (стр. 3-74).
Силовият кабел: екранът — към земята (стр. 3-18). На практика — гола оплетка под U-скоба към монтажната плоча без боя, непосредствено до задвижването. Плитка от оплетката до клемата PE е по-лош вариант: при високи честоти тя е индуктивност, не връзка.
Силовият и енкодерният кабел се водят в отделни канали или поне на разстояние. Сноп с успоредни силов и енкодерен кабел е честа причина за аларми на енкодера при натоварване.
7. Кабел във верига
Когато двигателят се движи заедно с машината, кабелът трябва да е гъвкав, предназначен за верига. Delta дава за своите гъвкави кабели: радиус на огъване поне 10 пъти диаметъра, 10 милиона огъвания, скорост 3 m/s и ускорение 15 m/s² (стр. 3-28). Огъването и изправянето се броят за едно. Стандартният кабел в верига се чупи — обикновено първо тънките жила T+ / T− на енкодера.
Ако кабелът се прави сам, вземете кабел за верига със същия състав — силов 4 жила плюс двойка за спирачка в общ екран, енкодерен с усукани двойки в общ екран. Кабелите, които ползваме, са в ръководството „Серво кабели Delta ASDA“.
8. Проверка преди включване
Звънене извод–извод на всяко жило по таблиците горе и без къси между съседни изводи. Екранът — между корпуса на CN2 и извода на екрана на двигателя.
CN2: изводи 3 и 4 — празни. Батерийната двойка не е в CN2.
Изолацията на силовия кабел — по нашата практика с мегаомметър 500 V DC, откачен от двете страни, U, V, W и спирачката към PE и помежду си. Енкодерният кабел не се мери с мегаомметър — само звънене.
Спирачката: 24 V на изводите на конектора и чуваемо отпускане при подаване.
Механично: гумените пръстени по диаметъра, гайките по момента, кабелът не се върти в конектора.
При първото включване задвижването трябва да покаже позицията на енкодера без аларма. Аларма на енкодера или на свръхток още при SON най-често е от кабела — какво значи кодът, е в алармите на ASDA-B3.
Видео: подготовката стъпка по стъпка
Трите клипа са от нашето ръководство SK-ASDA3-01 „Серво кабели Delta ASDA“. Те показват кабелите, които ползваме, с инструментите и проверката след всяка стъпка.
Клип 1 — F40, F60, F80
Силовият и енкодерният кабел с кримп клеми: заголване, кримп, екранът, клемите в корпуса, проверка.
Клип 2 — F100 … F220
Военните конектори 3106A и CMV1: частите по кабела, калайдисване, запояване в чашките, шлаухи, затягане.
Клип 3 — страната на задвижването
Силовите клеми и U-скобата, CN2 с обърнатата оплетка, батерийната кутия.
Ръководството с изводите, кабелите, инструментите и листовете за всеки габарит — на страницата на каталога (PDF).
Капаните
Какво се вижда
Причина
Какво да се направи
Свръхток или претоварване при първото SON
W на извод 3 при двигател със спирачка (там е 4) или разменени фази
изводите по таблицата за конкретния конектор
Спирачката не отпуска
спирачката е на захранването на сигналите или BRKR не е назначен
отделни 24 V, реле и BRKR на изход
Аларма на енкодера при натоварване
екранът прекъснат при CN2 или силовият и енкодерният кабел — в общ сноп
оплетката под металния корпус; отделни трасета
Повреда на задвижването след смяна на кабела
жило на изводи 3 или 4 на CN2
изводите 3 и 4 — празни
Абсолютната позиция се губи при изключване
батерийната двойка не е свързана или е с обърнат знак
BAT+ / BAT− към кутията по таблицата
Вода в конектора
гумен пръстен с по-голям диаметър от кабела
пръстенът по Ø на кабела, моментът по таблицата
Конекторът не влиза в двигателя
щепсел с резба M17.5 за гнездо с байонет
вид на гнездото преди поръчка (стр. B-8)
Въпроси и отговори
Колко дълъг може да е кабелът на серво двигател Delta?
До 20 m и за силовия, и за енкодерния кабел (ръководство ASDA-B3, стр. 3-22…3-27).
Трябва ли батерийните жила да стигнат до CN2?
Не. При абсолютен енкодер батерията захранва енкодера директно; двойката BAT+ / BAT− отива в батерийната кутия.
Може ли енкодерният кабел да се провери с мегаомметър?
Не. Енкодерният кабел се проверява само със звънене. Мегаомметърът е за силовия кабел, откачен от двете страни.
Кои изводи на CN2 не се свързват?
Изводи 3 и 4 — те са за вътрешна употреба; свързването им поврежда задвижването.
Може ли стандартен кабел във верига?
Не за дълго. За движение се ползва гъвкав кабел с радиус на огъване поне 10 × диаметъра.
Готови кабели или помощ
Изпратете ни модела на двигателя, дължината и дали кабелът е във верига — ще предложим готов кабел на Delta или кабел и конектори за изработка на място.
Източник: Delta ASDA-B3 User Manual (08.01.2025, V10.0), стр. 3-10…3-12, 3-18, 3-20, 3-22…3-34, 3-71…3-74, B-8; IEC 60352-2:2006+A1:2013, т. 5.2.2.1, табл. 1; EN 60204-1, т. 13.2.4 (цветовете). Мегаомметърът 500 V DC е наша практика. Статията е от 27.10.2026.
Центробежна помпа с честотен регулатор и датчик за налягане е най-честата задача, която решаваме с регулаторите Delta: хидрофорна или повишаваща станция, водоснабдяване, поливане, технологична вода. Добре настроената система държи налягането без люлеене, спира помпата при нулев разход и сама сигнализира, ако датчикът се прекъсне или помпата остане без вода. Лошо настроената тръгва и спира през няколко секунди или държи 50 Hz при затворени кранове.
По-долу е изборът на регулатора по тока на двигателя, датчикът, как работи вграденият PID и как се настройва стъпка по стъпка — с номерата на параметрите на Delta MS300 от ръководството на производителя. Накрая е пресмятането на честотата на „съня“ от характеристиката на помпата и защитите. Обзорът за всички приложения — помпа, вентилатор, машини — е в ръководството „Честотни регулатори“.
Накратко. За центробежна помпа изберете нормален режим (MS300: 00-16 = 0) и регулатор с ток не по-малък от тока на двигателя. Датчикът 4–20 mA отива на ACI (03-01 = 5), обратната връзка е отрицателна (08-00 = 1). Започнете с фабричните P = 1,00 и I = 1,00 s, D = 0. Честотата на „съня“ задайте малко над честотата, при която помпата едва достига заданието при нулев дебит — тя се смята от напора при затворен кран.
1. Какво трябва да знаете преди избора
Табелката на двигателя — номиналният ток при 400 V и свързването (звезда или триъгълник). Регулаторът се избира по тока.
Характеристиката на помпата — напорът при затворен кран H0 и работната точка. От H0 се смята честотата на „съня“ (раздел 6).
Минималната честота — от производителя на помпата. Под нея помпата не охлажда уплътнението или двигателя. Задава се като долна граница 01-11.
Мястото на регулатора — в табло или до помпата. За монтаж до помпата MS300 има изпълнение IP66 (буквата M в кода на модела).
Дължината на кабела до двигателя — при сондажна помпа тя е голяма. Границите без и с изходен дросел са в ръководството, раздел 8, а сечението — в подбора на кабели.
2. Избор по тока — нормален режим
MS300 има два режима, които се избират с 00-16. Фабрично е тежкият (1): претоварване 150 % за 1 min. Нормалният (0) дава 120 % за 1 min, но по-голям номинален ток на същия модел. Центробежната помпа има квадратичен момент и не иска голямо претоварване, затова за нея е нормалният режим. Номиналният ток на регулатора 00-01 следва избора в 00-16.
ПримерIn = 14,5 Aпомпа с двигател 7,5 kW / 400 V, токът от табелката
В тежък режим първият модел с ток поне 14,5 A е VFD17AMS43 (17,0 A). В нормален режим стига VFD13AMS43 — 15,7 A ≥ 14,5 A, т.е. един размер по-малко. Затова при пускането задайте 00-16 = 0 и проверете в 00-01, че номиналният ток е станал 15,7 A. В магазина: VFD13AMS43ANSAA в IP20 и VFD13AMS43MNSAA в IP66 за монтаж до помпата.
Пълният код се чете така (стр. 3): VFD 13A MS 43 A N S A A — номинален ток 13 A, серия MS300, 43 — 3 × 400 V, A — IP20 (E — IP40, M — IP66), N — без вграден EMC филтър (F — с филтър), S — вграден STO, A — стандартен модел.
Проверете и мощността на помпата в края на характеристиката, при най-голям дебит. Ако помпата може да стигне там, токът на двигателя също ще стигне номиналния — изборът по табелката остава верен, но без резерв.
Изход 4–20 mA. Прекъснат кабел дава 0 mA и се различава от 0 bar (4 mA). Само така работи следенето на обратната връзка 08-08/08-09 — то важи единствено за ACI в режим 4–20 mA (стр. 411).
Обхват. Заданието да е в работната част на обхвата. Примерът на Delta за постоянно налягане е с датчик 0–10 bar (стр. 407); при задание 4,0 bar това е 40 % от обхвата.
Място. На напорната тръба след възвратния клапан и преди спирателните кранове, близо до мембранния съд. Иначе датчикът мери налягане, което помпата не регулира.
Свързване. Захранване 24 V DC, сигналът на ACI, 0 V на ACM, екранът — само откъм регулатора. Схемата и капацитетът на клемата +24V по серии са в ръководството, раздел 4.
В регулатора: 03-29 = 0 — ACI е вход 4–20 mA (фабрично); 03-01 = 5 — ACI е обратна връзка на PID; 08-00 = 1 — отрицателна обратна връзка от аналогов вход. Отрицателна, защото налягането расте, когато честотата расте: грешката е задание минус обратна връзка (стр. 405). При положителна обратна връзка помпата отива на максимум или спира.
4. Как работи PID в регулатора
Фиг. 1. Контурът: заданието и обратната връзка от ACI дават грешката, PID смята честотата в границите 01-11 … 08-05
Параметър
Фабрично
Какво прави
08-01 P
1,00
по-голямо P — по-бърза реакция; твърде голямо — пререгулиране и люлеене
08-02 I
1,00 s
интегрално време: колкото е по-малко, толкова по-силно; маха трайното отклонение; 0,00 изключва I
08-03 D
0,00 s
реагира на промяната на грешката; Delta: не го ползвайте при силни смущения — за помпа остава 0
08-04
100,0 %
горна граница на интегралната част, % от 01-00
08-05
100,0 %
граница на изхода на PID, % от 01-00
Delta MS300 UM, стр. 408–409.
Пропорционалната част при 08-65 = 0 (заданието идва от 00-20) се смята така:
P-часттаfP = Fmax × грешка, % × PFmax — 01-00; при 01-00 = 50 Hz, P = 1,00 и грешка 2 % (0,2 bar при датчик 0–10 bar) — 1 Hz веднага, интегралът добавя с времето
Капанът 08-65. Ако заданието се въведе в процент в 08-66 (08-65 = 1) или дойде от друг източник (08-65 ≠ 0), MS300 смята пропорционалната част 100 пъти по-слабо: при същото P = 1,00 и грешка 100 % честотата е 0,6 Hz вместо 60 Hz. Регулаторът тогава „не стига“ заданието и изглежда, че PID не работи. При 08-65 ≠ 0 и 00-20 става 9 автоматично (стр. 417–418). Изберете единия път и настройте P за него.
5. Настройка стъпка по стъпка — MS300
Параметрите за примера: датчик 0–10 bar, задание 4,0 bar, задание и пуск от пулта — както в примера на Delta (стр. 407–408). При 08-65 = 0 заданието се въвежда като честота: 40 % от 01-00, т.е. 20,00 Hz при 01-00 = 50 Hz. За да не се смята наум, 00-25/00-26 показват честотата на пулта в bar.
Параметър
Стойност
Защо
Стр.
00-16
0
нормален режим — по-голям ток за помпата
281
01-00
50,00 Hz
максимална честота; над 50 Hz — само ако производителят на помпата позволява
291
01-11
по помпата
долна граница; трябва да е под честотата f0 от раздел 6
296
01-12, 01-13
по системата
ускорение и забавяне — по реалните условия (Delta)
297, 407
00-20
0
заданието от пулта
282, 408
00-21
0 или 1
пуск от пулта (0) или от клемите (1)
408
00-25
354
0162h: единица bar (016xh), два знака след запетаята
284
00-26
10,00
стойността, която отговаря на 01-00: 50 Hz = 10 bar
285
03-29
0
ACI — 4–20 mA
347
03-01
5
ACI — обратна връзка на PID
331
08-00
1
отрицателна обратна връзка от аналогов вход
405
08-01 / 08-02 / 08-03
1,00 / 1,00 s / 0,00 s
начални стойности — фабричните
408
00-04
10
пултът показва обратната връзка в %
272, 407
08-08 / 08-09
5,0 s / 1
прекъснат датчик: фабрично 08-08 = 0,0 — следенето е изключено
411
Без PID. 08-00 = 0, пуск на ниска честота: посоката на въртене, токът и налягането. На 50 Hz налягането при затворен кран трябва да отговаря на H0 от характеристиката.
PID с фабричните P и I. 08-00 = 1. Отворете кранове за типичен разход, сменете заданието с ±0,5 bar и гледайте обратната връзка (00-04 = 10).
Люлее се — намалете P (08-01) или увеличете I (08-02). Бавно е и не се люлее — по Delta: увеличете P, после намалете I, докато започне да пререгулира, и се върнете малко назад (стр. 408).
Затворете всички кранове. Честотата трябва да падне до f0 и помпата да заспи (раздел 6).
Защитите. Разкачете датчика — регулаторът реагира по 08-09. Проверете прага за сух ход (раздел 7).
При VFD-EL-W стъпките са същите, с параметрите от група 10 — таблицата е в ръководството, раздел 2. Как се свързва регулаторът и как се задават първите параметри на тази серия — в отделна статия.
6. „Сън“ при нулев разход — как се пресмята честотата
При нулев дебит напорът на помпата е H0 и расте с квадрата на оборотите (IEC 62097, т. 6.3). Затова под една честота f0 помпата не може да даде заданието дори при затворени кранове, а при нулев разход PID я сваля точно около f0:
f0f0 = fn × √(Hзад / H0)Hзад — заданието във воден стълб: 1 bar ≈ 10,2 m
В примера H0 = 62 m при 50 Hz, заданието 4,0 bar ≈ 40,8 m: f0 = 50 × √(40,8 / 62) = 40,6 Hz.
Режим 08-18 = 0 — по честотата на PID
Когато честотата, сметната от PID, падне до 08-10, тече закъснението 08-12 и изходът се държи на 08-10; след него регулаторът спира изхода — 0 Hz. PID продължава да смята: когато налягането падне и сметнатата честота стигне 08-11, тече 08-22 и помпата тръгва с времето за ускорение (стр. 412, 414). Затова 08-10 се задава малко над f0, а 08-11 — над 08-10.
Фиг. 2. Кранът се затваря, честотата пада до 08-10 и се държи там за 08-12, после помпата спира; при нов разход налягането пада, PID смята по-висока честота и при 08-11, след 08-22, помпата тръгва
Параметър
Пример
Защо
08-18
0
нивата 08-10 и 08-11 са в Hz
08-10
42,0 Hz
над f0 = 40,6 Hz — иначе помпата не заспива
08-12
10,0 s
кратките спадания на разхода не я приспиват
08-11
45,0 Hz
над 08-10; колко бързо се стига зависи от P и I
08-22
2,00 s
закъснение на събуждането
Долната граница 01-11 трябва да е под f0. Ако е над нея, при нулев разход PID не може да свали честотата и налягането минава над заданието. 08-19 ограничава интегралната част при събуждане и съкращава реакцията (фабрично 50 %, стр. 413).
Режим 08-18 = 1 — по налягането
Нивата са в процент от текущото задание, а при отрицателна обратна връзка 08-10 трябва да е по-голямо от 08-11 (стр. 412, 415). Помпата заспива, когато налягането стигне 08-10, и се събужда, когато падне до 08-11. За да заспи при нулев разход, налягането трябва реално да мине над заданието — затова тук долната граница се задава над f0:
При 01-11H(42 Hz) = 62 × (42 / 50)² = 43,7 m ≈ 4,29 bar01-11 = 42 Hz; при нулев разход налягането става 107 % от заданието
С 08-10 = 105 % (4,2 bar) помпата заспива при затворени кранове, а с 08-11 = 90 % се събужда при 3,6 bar. Мембранният съд отдава вода между двете нива — колкото е по-голям, толкова по-рядко помпата тръгва.
При VFD-EL-W „сънят“ е по честота (10.15 — заспиване, 10.16 — събуждане, 10.14 — закъснение) и същото пресмятане на f0 важи. Там 10.15 трябва да е над долната граница 01.08 и над 01.05, а 10.16 — поне с 5 Hz над 10.15 (VFD-EL-W UM, стр. 4-103…4-104).
7. Защити: прекъснат датчик, отклонение, сух ход
Какво
Параметри
Как работи
Прекъснат датчик
08-08 — време; 08-09 — действие
само при ACI 4–20 mA; 08-08 = 0,0 изключва следенето (фабрично); 08-09: 0 — предупреждение и работа, 1 — грешка и спиране по рампа, 2 — грешка и свободно спиране, 3 — предупреждение и последната честота
Загубен сигнал 4–20 mA
03-19
1 — работа с последната честота, 2 — забавяне до 0 Hz, 3 — незабавно спиране и „ACE“
Налягането не стига заданието
08-13 — ниво (фабрично 10,0 %); 08-14 — време (5,0 s)
отклонение над 08-13 за повече от 08-14 — изход с функция 15 (грешка на обратната връзка): въздух в помпата, спукана тръба, повреден датчик
Сух ход
06-71 — праг на тока; 06-72 — време; 06-73 — действие
ток под прага за повече от 06-72: 1 — грешка и свободно спиране, 2 — по второто забавяне, 3 — предупреждение; изход с функция 44; в „сън“ не се следи
Без вода центробежната помпа почти не върши хидравлична работа и токът ѝ пада. Затова прагът 06-71 се задава малко под най-малкия ток при работа с вода — при затворен напорен кран, когато помпата още не е заспала. Прагът е в процент от номиналния ток на регулатора 00-01 (при CP2000 — изрично, UM стр. 539), а 00-01 зависи от режима в 00-16 — затова 00-16 се задава първо.
Въпроси и отговори
Защо помпата с PID отива на 50 Hz и не спира?
Най-често обратната връзка е положителна (08-00 = 4 вместо 1), датчикът е в друг обхват или е на смукателната страна. Ако налягането е вярно, а помпата не заспива, честотата на „сън“ 08-10 е под f0 — сметнете f0 от напора при затворен кран.
Помпата тръгва и спира през няколко секунди. Какво да променя?
Увеличете разликата между 08-10 и 08-11 и закъсненията 08-12 и 08-22. Проверете предварителното налягане на мембранния съд по указанията на производителя му — празен или спаднал съд не отдава вода и помпата се събужда веднага.
Нормален или тежък режим за помпа?
Нормален (MS300 и MH300: 00-16 = 0). Центробежната помпа има квадратичен момент и 120 % за 1 min ѝ стигат, а номиналният ток на същия модел е по-голям — в примера с 14,5 A това е един размер по-малко.
Защо при задание в 08-66 PID почти не реагира?
При 08-65 ≠ 0 MS300 смята пропорционалната част 100 пъти по-слабо. Или върнете заданието в 00-20 (08-65 = 0), или увеличете P (стр. 417–418).
Колко се спестява с регулатор на помпа за постоянно налягане?
Подбираме регулатора и датчика по данните на помпата, проектираме таблото и настройваме PID на място. Изпратете ни табелката на двигателя, характеристиката на помпата и какво налягане трябва да се поддържа.
Източници: Delta MS300 User Manual (30.04.2024), стр. 3, 193–195, 272, 281–285, 291, 296–297, 331, 345, 347, 389, 405, 407–418; Delta CP2000 каталог (29.09.2021), стр. 3–4; Delta CP2000 User Manual (04.07.2025), стр. 539; Delta MH300 User Manual (14.05.2026), стр. 242–243, 346; Delta VFD-EL-W User Manual (04.09.2024), стр. 4-22…4-24, 4-103…4-104, 4-108, A-4; IEC 62097:2009 Hydraulic machines, radial and axial — Performance conversion method from model to prototype, т. 6.3. Примерът е обобщен от практиката на МЕХАТРОНИКС ЕООД; табелката и характеристиката на помпата в него са условни. Статията е от 26.10.2026.
Често ни питат дали монофазна помпа, вентилатор или машина може да получи честотен регулатор, за да се регулират оборотите или пускът да е плавен. Краткият отговор е „обикновено не“. Има обаче три изключения и един сигурен път — трифазен двигател с регулатор, който се захранва от 230 V.
Част от ръководството „Честотни регулатори“ — избор за помпа, вентилатор и машина, свързване, параметри и грешки на сериите Delta.
Накратко. Обикновеният честотен регулатор има трифазен изход и е за трифазен асинхронен двигател. Монофазен двигател с центробежен ключ и пусков кондензатор не се управлява от него. Двигател с постоянно включен кондензатор или с екранирани полюси — само със специален регулатор с монофазен изход, до около 1,1 kW и за товар без голям пусков момент. Вентилатор, който производителят обявява за регулируем по напрежение, — с трансформаторен регулатор. Във всички останали случаи сменете двигателя с трифазен 230/400 V, свържете го в триъгълник и го захранете от регулатор с монофазен вход: VFD-EL-W или MS300, 0,2–2,2 kW.
1. Какъв монофазен двигател имате
Монофазният асинхронен двигател има главна намотка U1–U2 и спомагателна Z1–Z2 (IEC 60034-8, т. 4.3). Спомагателната създава въртящото се поле при пуска; от това как е включена зависи и дали оборотите могат да се регулират. Погледнете табелката и клемната кутия.
Вид
Как пуска
Как се познава
Регулиране на оборотите
С пускова намотка
спомагателната намотка е включена само при пуска; центробежен ключ я изключва
няма кондензатор; ключът щраква при спиране
не — нито с регулатор, нито с напрежение
С пусков кондензатор
спомагателната намотка с кондензатор CA; ключ или реле ги изключва
кондензатор на корпуса и ключ
не
С пусков и работен кондензатор
пусковият кондензатор се изключва, работният остава
два кондензатора и ключ
не
С постоянно включен кондензатор (PSC)
спомагателната намотка с работния кондензатор е включена винаги
един кондензатор, без ключ; вентилатори, малки помпи
с напрежение, ако производителят позволява; със специален регулатор с монофазен изход
С екранирани полюси
късо съединени навивки на полюсите; няма спомагателна намотка
без кондензатор, малки мощности; малки вентилатори
с напрежение; със специален регулатор с монофазен изход
Колекторен (универсален)
четки и колектор, не е асинхронен
четки; ръчни машини, прахосмукачки
с напрежение (електронен регулатор), не с честотен
Означенията U1–U2, Z1–Z2 и CA — IEC 60034-8, т. 4.3–4.4 и фиг. A.20–A.21; работният и пусковият кондензатор — IEC 60252-2, т. 3.1–3.2.
2. Защо обикновеният регулатор не става
Изходът е трифазен. Регулаторът дава три напрежения U/V/W, изместени на 120° (VFD-EL-W UM, стр. A-2). Монофазният двигател, вързан на два от изходите, оставя третата фаза без ток. MS300 спира с oPL1 — загуба на фаза на изхода, и сред причините Delta изрично пише „монофазен двигател“ с решение „изберете трифазен двигател“ (MS300 UM, стр. 611).
Кондензатор на изхода е забранен. Delta не допуска кондензатори и ограничители на пренапрежения на изходните клеми (MS300 UM, стр. 32; VFD-EL-W UM, стр. 2-9). Работният или пусковият кондензатор на двигателя е точно такъв кондензатор — изходът на регулатора е импулсно напрежение с бързи фронтове, а кондензаторът пропуска при всеки фронт токов импулс.
Центробежният ключ се затваря отново. При понижени обороти ключът включва пусковата намотка и пусковия кондензатор и те остават включени, докато оборотите не се вдигнат. Пусковият кондензатор е предвиден да се изключи, щом двигателят тръгне, и да работи само за кратко при ускоряването (IEC 60252-2, т. 3.2 и 3.10) — продължителната работа го поврежда и прегрява пусковата намотка.
Работният кондензатор е оразмерен за 50 Hz. Съпротивлението му расте, когато честотата пада, а това на намотките — намалява. Фазовото отместване между двете намотки, от което идва моментът, вече не е това, за което е изчислен двигателят.
XCXC = 1 / (2π × f × C)при C = 10 µF: 318 Ω при 50 Hz и 637 Ω при 25 Hz
Затова монофазният двигател не се „свързва като трифазен“, като се махне кондензаторът: намотките му не са три еднакви, изместени на 120°, а главна и спомагателна с различни параметри.
3. Какво все пак е възможно
Решение
За какъв двигател
Ограничения
Трифазен двигател 230/400 V и регулатор с вход 1 × 230 V (Delta VFD-EL-W, MS300)
всеки товар до 2,2 kW
двигателят се сменя; всички възможности на регулатора — рампи, PID, „сън“, защити
вентилатори, обявени от производителя за регулируеми по напрежение
само вентилаторен товар; трансформаторните — на степени (5 степени, монофазни 1,5–14 A при Ziehl-Abegg)
Нищо от горното
двигател с центробежен ключ: компресор, машина с тежък пуск
оборотите не се регулират; сменя се двигателят или целият агрегат
Invertek — страницата на Optidrive E3 за монофазни двигатели; Ziehl-Abegg — страницата за трансформаторни регулатори (и двете прочетени на 26.10.2026).
Регулирането с напрежение работи при вентилатор, защото моментът на вентилатора пада бързо с оборотите и двигателят с по-голямо хлъзгане намира нова работна точка. Помпа или конвейер по този начин не се регулират. Специалният регулатор с монофазен изход е разумен, когато двигателят е вграден в агрегата и не може да се смени — например вентилатор с външен ротор.
4. Трифазен двигател от 1 × 230 V — как се избира
Двигателят. На табелката трябва да пише 230/400 V (Δ/Y). При 230 V той се свързва в триъгълник — мостчетата в клемната кутия W2–U1, U2–V1, V2–W1 (IEC 60034-8, фиг. A.3). Двигател 400/690 V не става: в триъгълник той иска 400 V, а регулаторът с вход 230 V дава на изхода най-много входното напрежение (VFD-EL-W UM, стр. A-2).
Фиг. 1. Монофазна мрежа → автомат -Q1 → регулатор -U1 на R/L1 и S/L2 → изходът U/V/W към U1, V1, W1 на двигателя в триъгълник
Регулаторът — по тока. Сравнява се токът на двигателя при 230 V (по-големият от двата на табелката) с изходния ток на регулатора, не мощностите.
ПримерIn = 4,6 Aдвигател 1,1 kW, 230/400 V Δ/Y — токът при 230 V
Delta VFD-EL-W UM, стр. A-2 (токовете) и B-3 (автоматите).
MS300
Двигател, kW
Ток, тежък режим, A
Ток, нормален режим, A
Входен ток, тежък режим, A
VFD1A6MS21
0,2
1,6
1,8
5,1
VFD2A8MS21
0,4
2,8
3,2
7,3
VFD4A8MS21
0,75
4,8
5,0
10,8
VFD7A5MS21
1,5
7,5
8,5
16,5
VFD11AMS21
2,2
11,0
12,5
24,2
Delta MS300 UM, стр. 189–190; фабрично е тежкият режим (00-16 = 1).
VFD007EL21W дава 4,2 A — по-малко от 4,6 A, не става. Следващият VFD015EL21W дава 7,5 A. От MS300 по ток стига VFD4A8MS21 (4,8 A в тежък режим), но без резерв; при продължителна работа близо до номинала или тежък пуск вземете VFD7A5MS21. В магазина: VFD015EL21W и VFD4A8MS21ANSAA.
Захранването на регулатора
Входният ток е около два пъти изходния. VFD015EL21W взема 15,7 A при 7,5 A изход, VFD022EL21W — 24,0 A, и Delta препоръчва автомат 30 A и 50 A (стр. B-3). Регулатор от 1,5 kW нагоре иска отделна линия — не се включва в контактен кръг с автомат 16 A. Сечението се избира по входния ток — с подбора на кабели.
Дефектнотокова защита. VFD-EL-W: ДТЗ с чувствителност 200 mA или повече и време не по-малко от 0,1 s, а специализираната за регулатори — от 30 mA (стр. 2-8). MS300: ДТЗ тип B, предназначена за регулатори (стр. 32).
Регулатор с трифазен вход не се захранва монофазно. Delta го пише изрично (VFD-EL-W UM, стр. 2-8) — за 230 V монофазно са само моделите с „21“ в кода (MS300 UM, стр. 3).
Може ли честотен регулатор да управлява монофазен двигател?
Обикновеният — не: той е за трифазен двигател, а монофазният на изхода му дава загуба на фаза (oPL1 при MS300). За двигател с постоянно включен кондензатор или с екранирани полюси има специални регулатори с монофазен изход, до около 1,1 kW и за вентилатори и центробежни помпи.
Мога ли да махна кондензатора и да вържа двигателя на трите изхода?
Не. Монофазният двигател има главна и спомагателна намотка с различни параметри, а не три еднакви, изместени на 120°. Токовете ще са небалансирани и регулаторът ще спре по загуба на фаза или ще претовари намотката.
Какъв регулатор за трифазен двигател от 230 V?
С монофазен вход: VFD-EL-W (VFD□□□EL21W) или MS300 (VFD□□□MS21), 0,2–2,2 kW. Двигателят е 230/400 V в триъгълник, а регулаторът се избира по тока на двигателя при 230 V.
Колко ток взема регулаторът от монофазната мрежа?
Около два пъти изходния: VFD015EL21W — 15,7 A при изход 7,5 A, VFD022EL21W — 24,0 A. Затова регулатор от 1,5 kW нагоре иска отделна линия с автомат по таблицата на Delta.
Монофазният вентилатор може ли да се регулира без честотен регулатор?
Ако производителят го обявява за регулируем по напрежение — да, с трансформаторен или електронен регулатор на напрежението. Двигател с центробежен ключ — не.
Регулатор за двигател от 230 V
Изпратете ни табелката на двигателя и какво задвижва — ще кажем дали става с регулатор, или е по-изгодно да се смени двигателят, и ще подберем регулатора и защитата.
Източници: Delta VFD-EL-W User Manual (04.09.2024), стр. 2-3, 2-8, 2-9, A-2, B-3; Delta MS300 User Manual (30.04.2024), стр. 3, 32, 189–190, 611; IEC 60034-8:2007+AMD1:2014 Rotating electrical machines — Terminal markings and direction of rotation, т. 4.3–4.4, 6.7.3, фиг. A.3, A.20–A.21; IEC 60252-2:2010+AMD1:2013 AC motor capacitors — Motor start capacitors, т. 3.1, 3.2, 3.10; Invertek Drives — Optidrive E3 for Single Phase Motors; Ziehl-Abegg — Transformer-based controllers (прочетени на 26.10.2026). Примерът е условен. Статията е от 26.10.2026.
Две схеми на едно и също табло могат да описват една и съща верига, а едната да се чете за минути, другата — за час. Разликата не е в логиката, а в реда на листа: номер на всеки токов път, таблица под всяка бобина, означение по стандарт на всеки апарат и извод и надписно поле, от което се вижда кой е листът, коя е ревизията и чий е документът. Тези елементи идват от IEC 61082-1, IEC 81346 и IEC 61666. По-долу всяко изискване е с точката и страницата, а практиката ни е отделена от стандарта.
Част от ръководството „Електрическо табло“ — апаратура, защити, клеморед, цветове на проводниците и авариен стоп по EN 60204-1.
Накратко. Листът има зони, номерирани горе — при стълбовата подредба всяка колона е токов път. Под бобината на всяко реле и контактор стои огледалото на контактите: кой контакт в кой път е използван. Всеки апарат носи означение по IEC 81346 (-K1, -Q1, -X1), всеки извод — по IEC 61666 (-K1:13), а долу вдясно е надписното поле по ISO 7200.
По 7.4.1 принципната схема съдържа символи, свързващи линии, референтни означения, означения на изводите и информацията, с която се проследяват пътищата — означения на сигналите и препратки (стр. 59).
2. Зони на листа и номера на токовите пътища
IEC 61082-1 не говори за „токови пътища“, а за координатна мрежа. За схемите на хартия се препоръчва мрежа по ISO 5457 със стъпка 10M, 16M или 20M (при модул M = 2,5 mm — 40 или 50 mm), номерирана от горния ляв ъгъл на полето за съдържание. Редовете се означават с главни латински букви без I и O, а колоните — с поредни числа, или обратно. Номерата може да се дадат само от едната страна на листа (5.7.3.4, стр. 23).
Захранващите линии на постоянно напрежение се подреждат L+, M, L− отгоре надолу или се слагат от двете страни на клоновете (7.4.5, стр. 67). Така се получава стълбовата подредба: шина +24 V горе, 0 V долу и отвесни клонове между тях. Когато всяка колона на мрежата съвпада с един клон, номерът на колоната става номер на токовия път.
Фиг. 1. Лист от схема на управление 24 V DC: пътищата 1–5 горе, огледалата на -K1 и -Q1 под шината 0 V. „/2.4“ — лист 2, път 4: главните контакти на -Q1 са на силовия лист.
Препратката се пише в реда документ — лист — зона: листът след наклонена черта, зоната след точка. „/3.B2“ е зона B2 на лист 3, а „/.2“ — колона 2 на същия лист (5.8, стр. 25). В стълбова схема с номерирани колони препратката „/2.4“ значи лист 2, път 4.
При нас номерата на пътищата са в горния край на всеки лист, по един на клон.
3. Огледалото на контактите под бобината
В стълбовата схема релето е разпиляно: бобината е в един път, контактите — там, където трябват. IEC 61082-1 нарича това разделено представяне и изисква референтното означение да стои при всеки символ (7.4.3.3, стр. 61). За да се ориентира читателят, препоръчва се апаратът да е показан и с всички символи на едно място или с таблица под или вдясно от задвижващия символ — бобината (стр. 62). Между таблицата и контактите се правят препратки по 5.8 (стр. 63).
От бобината монтажникът намира всеки контакт, без да прелиства листовете, и вижда кои контакти са свободни и дали схемата не иска повече, отколкото апаратът има. Затова огледалото е най-силният признак за схема по стандарт: то не се добавя в последния момент — иска номериран всеки контакт и всеки път.
Номерата на контактите идват от апарата. По IEC 60947-1, прил. L, изводите на бобината са A1 и A2 (L.2.1.1, стр. 191). При спомагателните контакти единиците са функцията — 1-2 отварящ, 3-4 затварящ, 1-2-4 превключващ, 5-6 и 7-8 със специална функция, например закъснение, — а десетиците са поредният номер (L.3.2, стр. 193–194). Така 13-14 е затварящ, 21-22 — отварящ, а при реле с превключващи контакти 11-14 е затварящата половина на контакт 11-12-14 (L.3.2.2, стр. 194–195).
Контакт на -K1
Вид
Какво прави
Път
11-14
затварящ (половината на превключващ 11-12-14)
самозадържане
2
21-22
отварящ
лампа -P1 „в покой“
4
31-34
затварящ
бобина на контактора -Q1
3
41-44
затварящ
свободен — резерв
—
При нас огледалото е ред под всяка бобина — 11-14 | 21-22 | 31-34 — и под всеки контакт стои номерът на пътя, където той реално се използва. На фиг. 1 свободният 41-44 е с „—“, а главните контакти на -Q1 сочат силовия лист.
4. Референтни означения по IEC 81346
Означението на апарат е префикс, буквен код и номер (IEC 81346-1, правила 6 и 9, стр. 29–30). Префиксът казва аспекта: „=“ — функция, „-“ — продукт, „+“ — място, „#“ — друг аспект (правило 7, стр. 29–30). В схемата на таблото най-често се вижда продуктовият аспект — -K1 е реле 1; =A1 и +S1 се ползват, когато трябва да се каже за коя функция или в кой шкаф става дума. Буквите I и O не се ползват, ако могат да се объркат с 1 и 0 (правило 14), а буквеният код се избира по IEC 81346-2 (правило 15, стр. 31).
Класът се определя по предназначението на апарата, не по конструкцията му. Извадка от табл. 1 на IEC 81346-2:
Буква
Предназначение
Примери от таблицата
Стр.
B
превръща величина в сигнал
краен и безконтактен изключвател, датчик за температура, токов трансформатор, реле за претоварване
12
E
топлина и светлина
нагревател, лампа за осветление
13
F
пряка защита
предпазител, миниатюрен автоматичен прекъсвач, ограничител на пренапрежения, термичен разцепител за претоварване
Капаните в таблото: силовият контактор е -Q, а контакторното реле в управлението — -K. В табл. 1 прекъсвачът е в клас Q, а миниатюрният автоматичен прекъсвач — в F. Захранващият блок 24 V е AC/DC преобразувател — клас T, не G. Релето за претоварване в табл. 1 е в клас B, защото измерва, а термичният разцепител за претоварване — в F, защото защитава пряко.
Означението стои при всяко представяне на апарата (IEC 61082-1, 5.20.1, стр. 32), а при символ с отвесни изводи — вляво от него (7.1.6.1, стр. 47). Ако всички апарати на листа имат обща начална част, например =A1, тя може да се покаже веднъж, горе вляво в полето за съдържание (7.1.6.4, стр. 50).
Изводът се означава с означението на апарата, двоеточие и означението на извода: -K1:13 е извод 13 на релето -K1, -X1:3 — клема 3 на клемореда -X1 (IEC 61666, 4.1, фиг. 1, стр. 7). Означението на извода е маркировката на апарата — от производителя, по стандарт на IEC или по конвенция, както при контактора. Ако маркировка няма, проектантът задава своя и я обяснява в документацията (4.2, стр. 8).
Фиг. 2. Как се чете означението на извод
В схемата означенията на изводите стоят извън контура на символа — над хоризонталните линии и вляво от отвесните, по посоката на линията (IEC 61082-1, 7.1.7, стр. 52). Жилата на кабела се означават с идентификатора на производителя — номер или цвят (5.20.4, стр. 34); буквените кодове на цветовете са по IEC 60757, например BN — кафяво, BU — синьо (IEC 61666, 4.2, стр. 8). Жилата на датчиците са описани в „Свързване на сензори към PLC“.
Клемите в таблото се маркират така, както са в схемите (IEC 60204-1, 13.1.1, стр. 80), а всеки проводник трябва да се разпознава на всяко присъединяване според документацията (13.2.1, стр. 81–82).
Връзките се описват в таблица на свързванията. IEC 61082-1 иска точките на свързване да са означени с апарата и извода, кабелите и апаратите — с означенията им, а жилата — с идентификатора на производителя (9.3, стр. 81). Таблицата се подрежда по изводите или по връзките — по кабела и жилото (стр. 82). Клемният и кабелният списък са два вида такава таблица (прил. C, табл. C.2, стр. 104–105).
При нас всяка клема, всяко жило и всеки кабел имат уникален номер, номерацията е последователна и без дупки, а към схемите вървят отделни клемен и кабелен списък. Кога клема е нужна и кога е излишна — в статията „Клеморед без излишни клеми“.
6. Символи по IEC 60617, контакти и цветове
Символите за електрически обекти в схемите трябва да са по IEC 60617 (IEC 61082-1, 5.12.1, стр. 27). Размерът и дебелината на линията не променят смисъла — той е във формата (5.12.2, стр. 28). Основните символи в схемата на управлението:
Символ
IEC 60617
Как се познава
Затварящ контакт (НО)
S00227
перото спира преди неподвижния контакт — има междина
Отварящ контакт (НЗ)
S00229
перото ляга върху чертичката на неподвижния контакт и я пресича
Бутон със самовръщане
S00254
контакт с ръчно задвижване чрез натискане
Бобина на реле
S00305
правоъгълник; изводите A1 и A2
Механична връзка
S00144
прекъсната линия между задвижването и контакта
Контактите се рисуват в положението без задвижване и без захранване: релетата и контакторите — с изключена бобина, прекъсвачите и разединителите — изключени (7.4.4.1, стр. 65). При отвесни линии въображаемото движение при задвижване е надясно и е еднакво за всички контакти (7.4.4.4, стр. 67). Със същите символи се чете и диаграмата на превключване в статията „Пакетен превключвател — каталожният номер и схемата“.
При нас пътищата са в стълбова подредба — шина +24 V горе, 0 V долу, — а контактът се познава по символа, не по надписа до него. Ако перото не пресича чертичката, контактът е затварящ, каквото и да пише до него — затова листът се проверява при увеличение. Във веригата на спиране контактите са отварящи: скъсано жило или разхлабена клема спират машината, както натиснат бутон. Аварийният стоп — задържане на командата и нулиране — е в статията „Авариен стоп по EN ISO 13850 и EN 60204-1“.
Цветовете на проводниците в EN 60204-1 са препоръка: черно — силови вериги, червено — управление на променливо напрежение, синьо — на постоянно, оранжево — веригите, които главният прекъсвач не изключва (IEC 60204-1:2016, 13.2.4, стр. 83). При нас +24 V е кафяво, 0 V — кралско синьо, защитният проводник — жълто-зелен. Подробно — в „Цветове на проводниците в табло по EN 60204-1“.
7. Надписното поле по ISO 7200
Всеки лист има поне една зона за идентификация, ясно отделена от съдържанието — например с рамка (IEC 61082-1, 5.7.1, стр. 21). При чертежите и схемите тя е долу, а данните за идентификацията и класификацията на документа — например надписно поле по ISO 7200 — са в най-дясната ѝ част (5.7.2.2, стр. 22). Листът се идентифицира с номера на документа заедно с номера на листа (5.6, стр. 20).
ISO 7200:2004 дели полетата на идентифициращи, описателни и административни (табл. 1–3) и отбелязва осем като задължителни. В табл. B.1 на IEC 61082-1 (стр. 98) отметката (M) липсва при собственика и датата — меродавен е ISO 7200:
Поле
ISO 7200:2004
IEC 61082-1, табл. B.1
Собственик
задължително (5.1.2)
без (M)
Номер на документа
задължително (5.1.3)
(M)
Дата на издаване
задължително (5.1.5)
без (M)
Лист
задължително (5.1.6)
(M)
Заглавие
задължително (5.2.2)
(M)
Одобрил
задължително (5.3.4)
(M)
Изготвил
задължително (5.3.5)
(M)
Вид на документа
задължително (5.3.6)
(M)
Ревизия, брой листове, език
по избор (5.1.4, 5.1.7, 5.1.8)
без (M)
Отговорен отдел, техническа справка
по избор (5.3.2, 5.3.3)
без (M)
Фиг. 3. Надписно поле — подредбата следва примера в IEC 61082-1, фиг. B.1 (стр. 99); със * са задължителните по ISO 7200
Вместо броя листове може да стои „следващ лист“, когато листовете не са номерирани поред (табл. B.1, бел. 3). Данни извън полето — авторско право, CAD програма, архивен номер — отиват в друга зона за идентификация (B.2, стр. 99).
При нас надписното поле е долу вдясно на всеки лист: собственик, заглавие, номер на документа, лист n/N, ревизия, дата, изготвил. В примера на фиг. 3 са добавени и „вид на документа“ и „одобрил“ — двете задължителни по ISO 7200 полета, които минималният набор няма.
Въпроси и отговори
Задължително ли е огледалото на контактите?
Означението при всеки символ на разделено представения апарат е задължително (IEC 61082-1, 7.4.3.3). Таблицата под бобината е един от препоръчаните начини апаратът да се покаже цял; друг е всички символи на едно място. В стълбова схема таблицата е най-практичният.
Захранващият блок 24 V е -T или -G?
-T. В табл. 1 на IEC 81346-2 AC/DC преобразувателят е в клас T; в G са например генераторът, батерията и слънчевата клетка.
Контакторът е -K или -Q?
Силовият контактор, който включва двигателя, е -Q. Контакторното реле в управлението е -K (IEC 81346-2, табл. 1, стр. 14–15).
Защо контактите се рисуват без захранване?
Така иска 7.4.4.1, и така монтажникът ги заварва при изключено табло: при проверка с омметър отварящият е затворен, затварящият — отворен.
Схеми и табла по IEC
Проектираме табла за машини със схеми по IEC 61082-1 и IEC 81346 — номер на всеки токов път, огледало под всяка бобина, надписно поле, клемен и кабелен списък. Изпратете ни описанието на машината или старата схема.
Накратко. Електрическото табло на машина се проектира по EN 60204-1. Стандартът определя главния разединител, защитите, управляващото захранване, защитния проводник, кутията и документацията. Изборът на апаратурата — бутони Ø22, пакетни разединители, клеми, климатизация — следва от тези изисквания. По-долу всяко изискване е с точката и страницата от стандарта, а практиката на фирмата е отделена от него.
Тази страница събира на едно място това, което сме публикували за електрическите табла: аварийния стоп, цветовете на проводниците, сигналната колона, пакетните превключватели, подбора на кабели и калкулаторите. Тук е общата картина — от входа на захранването до клемореда и документацията, — а към всяка тема има връзка към подробната статия. Отнася се за табла на машини. Разпределителните табла в сгради са извън обхвата ѝ.
Схема 1. Типово табло на машина. Клемите стоят там, където проводникът напуска монтажната плоча — към полето или към вратата
EN 60204-1:2018 е европейското издание на IEC 60204-1:2016. Данните по-долу са от IEC изданието, със страницата. Стандартът се отнася за цялата електрическа екипировка на машината, а таблото е основната ѝ част. Части от екипировката могат да се изпълнят и по серията IEC 61439 за комплектни комутационни устройства (т. 4.2.2, стр. 27).
Част
Какво иска стандартът
Точка
Главен разединител
за всяко захранване; заключва се в положение „O“
5.3
Защита от свръхток
на всеки фазов проводник, по допустимия ток на проводника
7.2
Двигатели
защита от прегряване за всеки двигател над 0,5 kW
7.3.1
Управление
от трансформатор или импулсно захранване с отделни намотки
9.1.1
Защитен проводник
PE клема до фазовите, сечение по таблица 1
5.2, 8.2
Кутия
поне IP22; отваря се с ключ или инструмент или е с блокировка
11.3, 6.2.2
Околна среда
работа при +5…+40 °C извън кутията и 50 % влажност при +40 °C
4.4.3, 4.4.4
Документация
монтаж, захранване, работа, поддръжка, схеми
17
Ако условията на обекта излизат от тези граници — по-гореща среда, влага, прах, вода, — клиентът и доставчикът на машината ги уточняват предварително, а таблото се проектира за тях (4.4.1, стр. 28–29).
2. Захранване и главен разединител
Всяко входящо захранване има свой разединител (5.3.1, стр. 31). Той е един от петте типа по 5.3.2 (стр. 31):
прекъсвач-разединител по IEC 60947-3 с категория AC-23B или DC-23B, с или без предпазители;
апарат за управление и защита, подходящ за разединяване, по IEC 60947-6-2;
автоматичен прекъсвач, подходящ за разединяване, по IEC 60947-2;
друг апарат по своя продуктов стандарт, който отговаря на изискванията за разединяване;
щепсел и контакт — при захранване с гъвкав кабел.
Разединителят има две положения, означени „O“ и „I“. Той има видима междина или указател, който показва „O“ едва когато всички контакти са отворени. Заключва се в положение „O“, например с катинар, и тогава не може да се включи нито на място, нито дистанционно. Изключва всички проводници под напрежение на захранването. Изключвателната му способност стига за тока на най-големия двигател в застой плюс работните токове на всички останали товари (5.3.3, стр. 32).
Ръкохватката е извън кутията, на 0,6–1,9 m над нивото на обслужване, препоръчано до 1,7 m (5.3.4, стр. 32–33). Ако разединителят не служи за аварийни действия, ръкохватката е препоръчително черна или сива. Червеното на жълт фон е запазено за аварийните апарати (10.2.1, стр. 67). Разединителят може да служи и за авариен стоп, ако е подходяща категория на спиране 0 и операторът стига до него лесно (10.7.3, стр. 70).
Някои вериги остават под напрежение и след изключването му — например осветлението, контактът за поддръжка и блокировките от друг източник. Това са изключенията по 5.3.5 и се различават по оранжевия цвят на проводниците (цветовете на проводниците).
Табелата. На кутията, в която влиза захранването, се маркират името или марката на доставчика, типът, серийният номер, номиналното напрежение, броят на фазите, честотата и токът при пълен товар за всяко захранване (16.4, стр. 92). Токът на късо съединение, който екипировката издържа, се определя с правила за проектиране, с изчисление или с изпитване (7.10, стр. 45) и се записва в документацията.
От каталога. Пакетните разединители LW30 са за 25–100 A, с данни по EN IEC 60947-3:2021 (Ui 690 V, Ue 440 V), с 3 или 4 полюса. Изпълнението B е с вал до ръкохватката на вратата (32–125 mm) и с блокировка на вратата — вратата се отваря само при изключен разединител, както иска 6.2.2 b) (стр. 36). Има изпълнения с катинар. Каталогът дава токовете по категория AC-23A (чести операции), а стандартът посочва за главния разединител AC-23B (редки операции) (каталог „Пакетни превключватели и разединители“, т. 2, 9, 10.2).
3. Защити, защитен проводник и защита от допир
Защита от свръхток се слага навсякъде, където токът може да надхвърли номиналния ток на апарат или допустимия ток на проводника — по-малкото от двете (7.2.1, стр. 40). В силовите вериги защитата е на всеки фазов проводник, включително към трансформатора за управлението (7.2.3, стр. 41). Номиналният ток на предпазителя или настройката на прекъсвача се избира възможно най-ниска, но да понася пусковите токове на двигателите и трансформаторите (7.2.10, стр. 42). Всеки двигател над 0,5 kW има защита от прегряване (7.3.1, стр. 42). Сечението на кабелите по ток, полагане и пад на напрежението пресмята подборът на кабели (как смята — в статията).
Разклонението към защитите е с разпределителни блокове или шини, не с мостчета под един винт. В каталога ни еднополюсните блокове UKK са от 80 до 500 A по IEC 60947-7-1, многополюсните UK — от 100 до 160 A, с прозрачен капак. Нулевите шини D-8×12 са в изолиран корпус, а заземителните G-8×12 — в зелен, за да не се объркат (каталог „Аксесоари за електрически табла“, т. 12, 13).
Защитният проводник
За всяко захранване клемата за външния защитен проводник е в същото отделение като фазовите клеми и е означена PE. Сечението ѝ следва фазовите проводници (5.2, табл. 1, стр. 31):
Сечение на фазовия проводник S, mm²
Най-малко сечение на защитния проводник, mm²
S ≤ 16
S
16 < S ≤ 35
16
S > 35
S / 2
Защитен проводник, който не е в кабел или в общ канал с фазовия, е поне 2,5 mm² Cu, ако е механично защитен, и 4 mm² Cu, ако не е (8.2.2, стр. 47–48). Металните конструкции на машината, кабелните скари и гъвкавите тръби се свързват към защитната верига, но не служат за защитен проводник (стр. 48). На една точка на клема — само един защитен проводник (13.1.1, стр. 80).
Защита от допир
Частите под напрежение са в кутия с поне IP2X или IPXXB, а горната ѝ повърхност, ако е достъпна — с IP4X или IPXXD. Кутията се отваря само с ключ или инструмент или след изключване на разединителя, с блокировка на вратата. Частите, които остават под напрежение след разединителя, са защитени поне до IP2X и носят предупредителен знак (6.2.2, стр. 36).
Остатъчното напрежение над 60 V пада до 60 V за 5 s след изключването. Ако това пречи на работата на апаратурата, на кутията стои табела с времето, което трябва да се изчака. Стандартът отбелязва, че при честотните преобразуватели и DC шините разреждането обикновено е по-дълго от 5 s (6.2.4, стр. 37) — времето е в ръководството на преобразувателя.
4. Управляващо захранване 24 V DC
Управлението, захранено от AC мрежа, минава през трансформатор с отделни намотки. Стандартът дава три примера: трансформатор за управление по IEC 61558-2-2, импулсно захранване по IEC 61558-2-16 и захранване по IEC 61204-7, всички с трансформатор с отделни намотки. Изключение е само машината с един пускател или с най-много два командни апарата (9.1.1, стр. 50–51). Номиналното напрежение е препоръчително до 230 V AC при 50 Hz и до 220 V DC (9.1.2, стр. 51).
Практиката ни е управление 24 V DC от импулсно захранване. На това напрежение работят входовете и изходите на PLC, сензорите и бобините на релетата. Как се свързват сензорите към входовете — в PNP или NPN сензор и свързване към PLC. Захранванията са в каталога.
Защитата на управлението е по 7.2.4 (стр. 41). Ако веригата е свързана към защитната верига, защитата е в превключвания проводник. Ако не е, защитата е в превключвания проводник, а при вериги с различен допустим ток — и в превключвания, и в общия проводник на всяка верига. Отделна защита не е нужна, ако захранването само ограничава тока под допустимия за проводниците и за апаратите.
Земно съединение в управлението не бива да пуска машината или да пречи на спирането (9.4.3.1.1, стр. 60). Един от начините е метод а): общият проводник се свързва към защитната верига в точката на захранване. Контактите са в превключвания проводник, а единият край на бобината отива направо към общия проводник, без контакт (9.4.3.1.2, стр. 60). Така земно съединение не може да включи бобината — то дава късо съединение и защитата изключва.
За DC управлението стандартът препоръчва син цвят на проводниците (13.2.4, стр. 83). В нашите табла +24 V е кафяво, а 0 V — тъмносиньо. Това е практика, не изискване.
5. Кутията: IP, разположение, размер
Степента на защита на кутията е поне IP22 (11.3, стр. 73). Първата цифра 2 значи защита от предмети с диаметър от 12,5 mm нагоре, а втората 2 — от вертикално падащи капки при наклон до 15° (IEC 60529, табл. 2 и 3, стр. 16 и 18). Стандартът дава ориентири (11.3, бел. 2, стр. 73):
Къде е таблото
Типична степен на защита
вентилирана кутия с друга апаратура
IP32
обща индустрия
IP32, IP43 и IP54
помещения, които се мият с вода под ниско налягане
IP55
защита от фин прах
IP65
Освен IP кутията пази и от охлаждащите течности, маслата и стружките на машината. Какво гарантират IP65 и IP67 при конекторите — в индустриалните конектори IP65 и IP67.
Разположение. Апаратите, които се проверяват или настройват редовно, са на 0,4–2,0 m над нивото на обслужване. Клемите е препоръчително да са поне на 0,2 m (11.2.1, стр. 71). На вратата се монтират само апарати за управление, сигнализация, измерване и охлаждане (стр. 72). Части, които не са електрически, нямат място в таблото, а соленоидните клапани е добре да са отделени, например в отделно отделение (11.2.2, стр. 72). Вратите с вертикални панти е препоръчително да са до 0,9 m широки и да се отварят поне на 95° (11.4, стр. 73).
Размер. Размерът следва апаратурата, каналите, клемите и топлината. Температурата вътре не бива да надхвърля допустимата околна температура на апаратите; за пресмятането стандартът сочи IEC TR 60890 (11.2.3, стр. 72). Таблото, което едва побира апаратурата, се окабелява трудно и се охлажда зле — оставете място за каналите, за достъп до клемите и за разширение. Перфорираните канали HVDR от каталога ни са от 20 × 20 mm (10–20 проводника 2,0 mm²) до 80 × 80 mm (240–290 проводника) (т. 16).
6. Цветове и маркировка на проводниците
Защитният проводник е зелено-жълт и този цвят е само за него. Нулевият е син, препоръчано светлосин. За останалите стандартът препоръчва черно за силовите вериги, червено за AC управлението, синьо за DC управлението и оранжево за веригите, които не се изключват от разединителя (13.2.2–13.2.4, стр. 82–83). Таблицата, кое е задължително и кое препоръка, и как ги прилагаме — в Цветове на проводниците по EN 60204-1 и IEC 60445.
Всеки проводник се разпознава в двата си края по документацията (13.2.1, стр. 81). В нашите табла всяко жило и всеки кабел има уникален номер, номерацията е последователна и без пропуски, а номерът стои и в кабелния списък.
7. Клеморед: кога клема е нужна
Стандартът казва за клемите следното (13.1.1, стр. 80):
два или повече проводника на една клема — само ако клемата е предназначена за това;
на една точка на клема — само един защитен проводник;
клемите се маркират така, както са означени в схемите;
клеморедът се окабелява така, че проводниците да не минават над клемите.
Клемите се разделят на групи — за силовите вериги, за управлението на машината и за управлението от външен източник, например за блокировки. Групите може да са една до друга, ако се различават по надпис, размер, преграда или цвят (11.2.2, стр. 72). Резервните жила се свързват на резервни клеми или се изолират (13.4.7, стр. 86).
Практиката ни добавя две правила, с които клемите стават по-малко:
Клема само на границата на монтажната плоча — там, където проводникът излиза към полето или към апарат на вратата. Два апарата на една плоча се свързват направо, не през клеморед (схема 1).
Проходната клема приема по един проводник от всяка страна — общо два. Потенциал с n точки за свързване иска ⌈n/2⌉ клеми с мост. Ако към една клема трябва да отидат два проводника отвътре, вторият става мостче между апаратите.
Махнатите клеми бяха и точки за измерване. Затова свободната страна на мостнатите клеми остава за измерване, а в инструкцията за пускане пише къде вече се мери — например 24 V между -X2:1 и извода −V на -T1. Клемите и мостовете — редови клеми.
8. Бутони Ø22, авариен стоп и сигнализация
Цветовете на бутоните са в 10.2.1 (стр. 67):
Функция
Цвят
Забранено и бележки
ПУСК / ВКЛ.
бяло, сиво, черно или зелено; за предпочитане бяло
червено — не
СТОП / ИЗКЛ.
черно, сиво или бяло; за предпочитане черно; червено е разрешено
зелено — не; червено не до авариен апарат (препоръка)
Авариен стоп, аварийно изключване
червено; фонът около него — жълт
червено на жълто — само тук
ПУСК и СТОП с един бутон
бяло, сиво или черно
червено, жълто, зелено — не
Действие, докато е натиснат
бяло, сиво или черно
червено, жълто, зелено — не
Нулиране
синьо, бяло, сиво или черно; ако е и СТОП — за предпочитане черно
зелено — не
Необичайно състояние
жълто — например прекъсване на автоматичния цикъл
Ако един цвят служи за няколко функции, например бяло за ПУСК и за СТОП, бутоните се различават и по форма, място или символ (стр. 67).
Бутоните от каталога ни са в две серии за отвор Ø22. M22 е модулна: глава, монтажна основа M22-A3 и до три контактни или светодиодни елемента. Отпред е IP65, а с мембрана — IP67. Контактните елементи са за 6 A при 230 V AC (AC-15) и 3 A при 24 V DC (DC-13), а НЗ са с принудително отваряне. S22 е метална — IP54, а с гумен капак IP66, с контактни елементи Ith 10 A. И двете се монтират в отвор Ø22,3 mm (за S22 е препоръчан Ø22,5 mm) със стъпка поне 30 × 40 mm. Червен бутон СТОП с 1 НЗ се поръчва на части — M22FP-MHRO + M22-A3 + M22-SF-NC — или с един номер M22FP-MSF01RO (каталог „Бутони и сигнални апарати Ø22“, т. 1, 2, 3.5, 13). Бутоните са в каталога на сайта.
Аварийният стоп стои на всяко място, откъдето може да потрябва (10.7.1, стр. 70). Той е гъба за натискане с длан, въжен изключвател или педал без предпазител, по IEC 60947-5-5 (10.7.2, стр. 70). Аварийните бутони M22E са гъба Ø38 mm, червена, с жълт пръстен. Остават натиснати до освобождаване — с издърпване, завъртане или ключ — и работят с НЗ елементи с принудително отваряне (т. 8.1). Категорията на спиране — 0, 1 или 2 (9.2.2, стр. 51) — се избира по оценката на риска. Задържането, нулирането и свързването по EN ISO 13850 са в Авариен стоп по EN ISO 13850 и EN 60204-1.
Сигнализацията — индикаторните лампи и сигналната колона — има свои цветове по 10.3. Таблицата, етажите, зумерът и свързването към PLC са в Как се избира сигнална колона, а колоните — в машинната сигнализация и в каталога (PDF). Зумерите M22BZ се монтират направо в отвора Ø22: 80 dB на 1 m, 2,5 kHz, за 24 V DC или 220 V AC (т. 8.2).
9. Пакетни превключватели и разединители
Пакетният (гърбичен) превключвател е въртящ се апарат с няколко етажа контакти. Според схемата на превключване той е главен прекъсвач 0–1, превключвател 1-0-2, волтметров или амперметров селектор, реверсивен, звезда–триъгълник или многоскоростен. В каталога ни пакетните превключватели LW26 са от 10 до 160 A, а пакетните разединители LW30 — от 25 до 100 A (т. 1).
Апарат
Ith
AC-23A, 440 V
AC-3, 440 V
LW26-63 — пакетен превключвател
63 A
57 A / 30 kW
36 A / 18,5 kW
LW30-63 — пакетен разединител
63 A
43 A / 22 kW
36 A / 18,5 kW
LW30-100 — пакетен разединител
100 A
70 A / 37 kW
57 A / 30 kW
LW26-125 — пакетен превключвател
125 A
90 A / 45 kW
75 A / 30 kW
Каталог „Пакетни превключватели и разединители“, т. 5 (LW26) и 9 (LW30); данни по EN IEC 60947-3:2021.
За двигател се работи с реда AC-23A, а при чести пускания — с AC-3 (т. 9). Затова „пакетен превключвател 63 A“ не значи двигател с ток 63 A. Как се чете каталожният номер — тяло, схема на превключване, монтаж, плоча, ръкохватка — е в Пакетен превключвател — как се чете каталожният номер. Пакетните превключватели са в каталога на сайта и в каталога (PDF).
10. Климатизация на таблото
Екипировката трябва да работи при въздух около таблото от +5 до +40 °C и при относителна влажност до 50 % при +40 °C; при по-ниска температура се допуска повече, например 90 % при 20 °C. Кондензът се избягва с конструкцията или с нагреватели, климатици и дренажни отвори (4.4.3, 4.4.4, стр. 29).
Вентилатор с филтър изнася топлината с въздух от помещението — само ако въздухът отвън е по-студен от желания вътре. Вентилаторът е долу, изходният филтър — горе, на отсрещната страна.
Климатик или топлообменник въздух–въздух — когато въздухът отвън е по-топъл от допустимия вътре или е замърсен с масло или проводим прах.
Нагревател пази от конденз при спряна машина. Монтира се долу, далеч от кабели и канали.
Термостат и хигростат. Вентилаторът се управлява от термостат с НО контакт, а нагревателят — с НЗ. Хигростатът е успоредно на термостата на нагревателя.
ДебитV = f · Pv / ΔTV — дебитът, m³/h; Pv — загубите на апаратурата, W; ΔT — допустимата разлика между вътре и вън, K; f = 3,1 m³·K/(W·h) до 100 m надморска височина
Каталог „Аксесоари за електрически табла“, т. 2.1–2.4.
Цялото пресмятане — ефективната повърхност по IEC 60890, топлината през стените, нагревателят, вентилаторът и климатикът — прави калкулаторът „Климат в таблото“, а формулите с два примера са в статията „Климатизация на табло“. Вентилаторите, филтрите, нагревателите и термостатите са в аксесоарите за табла.
11. Документация на таблото
Документацията дава всичко нужно за монтаж, работа и поддръжка (17.1, стр. 92). По 17.2 (стр. 93) в нея влизат главен документ със списък на останалите, данните от табелата, захранването (напрежение, фази, честота, вид на мрежата TT, TN или IT, ток при пълен товар и токът на късо съединение, който екипировката издържа), мястото за обслужване и за охлаждане, обзорна схема, последователността на работа, рестартът след неочаквано спиране, изпитванията и поддръжката.
Референтни означения. Всеки апарат носи в таблото същото означение като в документацията (16.5, стр. 92). Буквата е по IEC 81346-2 — по предназначението на апарата:
IEC 81346-2:2009, табл. 1. Автоматичният прекъсвач като апарат за превключване е -Q, а миниатюрният автоматичен прекъсвач като защита — -F. Честотният преобразувател е -T.
Схема 2. Фрагмент от схема на управлението: номерата на пътищата горе, огледалото на контактите под бобината -K1 и надписното поле
Схемата. Листът има координатна мрежа. Колоните се номерират горе и по тях се намира всеки апарат (IEC 61082-1, 5.7.3.4, стр. 23). Под бобината на всяко реле (или вдясно от нея) стои таблица с контактите му и с номера на пътя, където е използван всеки контакт. Това е „огледалото на контактите“ (7.4.3.3, фиг. 68, стр. 61–63). Надписното поле по ISO 7200 е в най-дясната част на долната зона за идентификация (5.7.2.2, стр. 22).
Практиката ни. Всяка клема, всяко жило и всеки кабел имат уникален номер, а към схемите вървят отделни клемен и кабелен списък. Клемите в таблото носят същите означения като в схемите (13.1.1, стр. 80).
Трябва ли главният разединител да е с червена ръкохватка?
Не. Червена ръкохватка на жълт фон е само за разединител, който служи и за аварийни действия. Иначе препоръката е черна или сива ръкохватка (EN 60204-1, 5.3.4 и 10.2.1).
Каква степен на защита трябва да има таблото?
Поне IP22. За обща индустрия стандартът дава IP32, IP43 и IP54, за помещения, които се мият с вода — IP55, а при фин прах — IP65 (11.3).
Може ли два проводника под една клема?
Само ако клемата е предназначена за това. Защитният проводник е винаги по един на точка (13.1.1). Ако потенциалът има повече точки, слагат се клеми с мост.
24 V DC или 230 V AC за управлението?
Стандартът препоръчва до 230 V AC при 50 Hz и до 220 V DC. Управлението, захранено с променлив ток, минава през трансформатор с отделни намотки; изключение е машината с един пускател и най-много два командни апарата (9.1.1). Ние ползваме 24 V DC от импулсно захранване — на това напрежение са PLC, сензорите и релетата.
Какво пише на табелата на таблото?
Името или марката на доставчика, типът, серийният номер, номиналното напрежение, броят на фазите, честотата и токът при пълен товар за всяко захранване, маркировката за съответствие и номерът на главния документ (16.4).
Кога може да се отвори табло с честотни регулатори?
Остатъчното напрежение трябва да падне до 60 V за 5 s. При честотните преобразуватели обикновено е по-дълго, затова на кутията стои табела с времето за изчакване (6.2.4). Времето е в ръководството на преобразувателя.
Нужна ви е апаратура за табло?
Изпратете ни списъка с консуматорите, захранването и условията на обекта. Ще предложим разединителя и защитите, бутоните и сигнализацията, клемите и климатизацията.
Накратко.PLC контролерът (програмируем логически контролер) чете входовете — бутони, сензори, крайни изключватели, — изпълнява програмата и управлява изходите: контактори, вентили, честотни регулатори и серво задвижвания. Операторският панел (HMI) е екранът, през който човек вижда състоянието и задава стойностите. Изборът започва от броя и вида на входовете и изходите, после идват бързите функции (броячи, импулси), комуникациите и софтуерът. Данните по-долу са от каталозите и ръководствата на Delta, със страница.
Тази страница събира на едно място всичко, което сме публикували за контролерите и операторските панели: как се избира PLC, как се свързват входовете и изходите, кои мрежи за какво са, кога HMI се свързва по RS-485 и кога по Ethernet, как се стига до машината отдалечено и с какъв софтуер се програмира. Примерите са със сериите Delta DVP и AS и с панелите DOP-100 и DOP-300S. Към всяка тема има връзка към подробната статия.
PLC (programmable logic controller) е промишлен компютър за управление на машини. Той работи в цикъл: чете всички входове наведнъж, изпълнява програмата отгоре надолу и чак тогава записва изходите. После започва отначало. Затова състоянието на входа, което програмата „вижда“, не се променя по средата на цикъла.
Схема 1. Един цикъл на PLC — входовете, програмата, изходите (по каталога AS, стр. 4)
Колкото по-бърз е процесорът, толкова по-кратък е цикълът. При Delta AS100, AS200 и AS300 една основна инструкция (LD) отнема 25 ns, а прехвърлянето на число (MOV) — 0,15 µs (каталог AS, стр. 31). При AS обновяването на входовете и изходите върви на заден план и не удължава цикъла толкова, колкото при последователното обхождане на модулите (стр. 4). При малките DVP-SA2 и SX2 основната инструкция е 0,35 µs (каталог DVP, стр. 11–12).
Програмата се мери в стъпки: DVP-SS2 побира 8k стъпки, SA2 и SX2 — 16k, AS100 и AS200 — 64k, AS300 — 128k (каталог DVP, стр. 11–12; каталог AS, стр. 29–30). Пише се на езиците от IEC 61131-3 — стълбова диаграма (LD), функционални блокове (FBD), последователна функционална схема (SFC), структуриран текст (ST) и списък с инструкции (IL) (каталог DVP, стр. 31). При AS езиците са LD, ST, CFC, SFC и C (каталог AS, стр. 31).
Паметта при изключване. AS пази програмата във флаш памет (до 100 000 записа), а задържаните данни — в MRAM, без ограничение на записите и без батерия. Батерията CR1620 е само за часовника (каталог AS, стр. 4 и 31). DVP-SA2 и SE също работят без батерия, а часовникът им върви 15 дни след изключването (каталог DVP, стр. 11–12).
2. Как се избира PLC — шест въпроса
Схема 2. PLC в средата на машината: панелът и компютърът по Ethernet, сензорите на входовете, товарите на изходите, задвижванията по мрежа или с импулси
Колко входа и изхода и какви? Пребройте бутоните, сензорите и крайните изключватели (цифрови входове), контакторите, вентилите и лампите (цифрови изходи), сигналите 0–10 V и 4–20 mA и термодвойките (аналогови). От практиката: оставете поне 10–20 % свободни за промени по машината.
Реле или транзистор на изходите? Релето превключва и променливо напрежение, но е бавно и се износва. Транзисторът е за постоянно напрежение и за честите превключвания (раздел 3).
Има ли бързи сигнали? Енкодер, брояч на детайли, импулси към серво или стъпков двигател. За тях са бързите броячи и импулсните изходи — броят им и честотата решават серията (раздел 5).
С какво ще говори? Операторски панел, честотни регулатори, серво, компютър или SCADA, друг PLC. От това зависят портовете — RS-485, Ethernet, CANopen, EtherCAT (раздел 6).
Колко голяма е програмата? Рецепти, архиви, много аналогови канали и движение искат памет и бърз процесор.
Какъв софтуер? Удобно е PLC, HMI и задвижванията да се настройват от едно място (раздел 10). Помислете и за резервните части — една серия в цеха е по-лесна за поддръжка.
EtherCAT: AS516E — до 16 серво при цикъл 1 ms, AX-3 — до 64 оси (каталог AS, стр. 7, 30)
3. Входове и изходи: NPN, PNP, реле, транзистор
Входовете на DVP са за 24 V DC ±10 %, около 5 mA, и приемат както NPN (sink), така и PNP (source) сензори — зависи как е свързана общата точка (каталог DVP, стр. 26). Модулите на AS приемат 5–24 V DC, реагират за 1 ms и имат филтър от 1 до 20 ms (каталог AS, стр. 38–39). Схемите на свързване на 2-, 3- и 4-проводни сензори, PNP и NPN, с проверката на пада на напрежението и утечката са в Свързване на сензори към PLC.
Капан с филтъра. Обикновеният вход на DVP има фабричен филтър 10 ms (сменя се с D1020 и D1021). Импулс, по-къс от филтъра — например от сензор над бърза лента, — просто не се вижда. За такива сигнали са бързите входове (раздел 5).
Изход (DVP-SS2, SA2, SX2, SE)
Релеен (R)
Транзисторен
Бърз транзисторен (SA2, SX2, SE)
Напрежение
250 V AC / 30 V DC
30 V DC
30 V DC
Ток
1,5 A на изход
0,3 A при 40 °C
0,5 A (4 A на обща точка); индуктивен — 12 W при 24 V
Каталог DVP, стр. 26; SS2 няма бързи изходи, а SE2 е с отделни времена (стр. 26). При AS изходите са транзисторни NPN (T) или PNP (P) или релейни (R) — по последната буква на модела (каталог AS, стр. 27); реакцията е 1 ms при транзистор и 10 ms при реле (стр. 39).
Колко живее релейният изход. Ако машината включва един и същ изход веднъж на 10 s, 200 000 превключвания стигат за около 23 денонощия непрекъсната работа, а с индуктивен товар (80 000) — за около 9. Затова честите превключвания се правят с транзисторен изход. За бобини 230 V AC от практиката слагаме интерфейсно реле: когато се износи, сменя се то, а не PLC. Индуктивен DC товар на транзисторен изход иска обратен диод — също от практиката.
NPN или PNP изход. NPN (T) превключва към 0 V и товарът е между +24 V и изхода; PNP (P) превключва към +24 V и товарът е между изхода и 0 V. Изборът трябва да съвпада с входа на устройството след PLC — например на серво задвижването или на интерфейсното реле.
4. Аналогови сигнали и температура
Датчиците за налягане, ниво, разход и температура дават 0–10 V или 4–20 mA. DVP-SX2 има вградени 4 аналогови входа (−10…+10 V, −20…+20 mA или 4–20 mA) и 2 изхода (−10…+10 V, 0–20 mA или 4–20 mA), с разделителна способност 12 bit и PID регулатор с автонастройка (каталог DVP, стр. 12). При AS аналоговите входове са в модули: AS04AD-A — 4 канала, 16 bit, ±0,2 %, 2 ms на канал; бързият AS02ADH-A — 20 µs на канал; изходите са 12 bit (каталог AS, стр. 40). За температура има модули за термосъпротивления (RTD) и термодвойки (TC), а за везни — за тензометрични датчици (LC) (стр. 27).
СтъпкаΔ = обхват / 2nn — разделителната способност в битове
При датчик 0–10 bar 12 bit дават стъпка 2,4 mbar, а 16 bit — 0,15 mbar. За налягане в помпена станция 12 bit стигат с голям резерв. От практиката: 4–20 mA е по-добрият избор при дълъг кабел — токът не зависи от съпротивлението на жилата, а 0 mA веднага показва прекъснат проводник. Как датчик 4–20 mA с дисплей управлява честотен регулатор — в стълбовата страница за честотните регулатори.
5. Бързи броячи и импулси за серво и стъпкови двигатели
Бързите входове броят импулси от енкодер или датчик, без да зависят от цикъла на програмата. DVP-SA2, SX2 и SE имат 2 входа по 100 kHz и 6 по 10 kHz; AS332T-A и AS332P-A — 6 канала по 200 kHz; AS324MT-A — 2 диференциални канала по 4 MHz и 4 по 200 kHz (каталог DVP, стр. 11–12; каталог AS, стр. 6 и 31).
Импулсните изходи задават на серво или стъпково задвижване позицията (броя импулси) и скоростта (честотата). DVP-SS2 има 4 изхода по 10 kHz; SA2, SX2 и SE — 2 по 100 kHz и 2 по 10 kHz; SE2 — 4 оси по 100 kHz (каталог DVP, стр. 11–13). AS100, AS228 и AS332 управляват до 6 оси по 200 kHz, а AS324MT-A — 2 оси по 4 MHz диференциално и още 4 по 200 kHz. Релейните модели нямат импулсни изходи (каталог AS, стр. 31). Две оси могат да правят линейна и кръгова интерполация (стр. 6). От другата страна ASDA-B3 приема до 4 Mpps диференциално и до 200 kpps с отворен колектор (ръководство ASDA-B3, стр. 3-66).
Оборотиnmax = f · 60 / Nf — честотата на изхода в Hz; N — импулсите за един оборот на двигателя
Капанът с електронната предавка. Фабрично ASDA-B3 иска 100 000 импулса за оборот (P1.044 / P1.045 = 16 777 216 / 100 000, ръководство ASDA-B3, стр. 8-39). С изход 200 kHz двигателят тогава не минава 120 min⁻¹. За 3 000 min⁻¹ предавката се сменя така, че оборотът да иска по-малко импулси — например P1.045 = 4000 при изход 200 kHz. Цената е по-едра стъпка: при винт 10 mm една импулсна стъпка става 2,5 µm.
PLC изход
f
n при 100 000 имп./об.
имп./об. за 3 000 min⁻¹
стъпка при винт 10 mm
Източник
DVP-SA2, SX2, SE — бързите изходи
100 kHz
60 min⁻¹
2 000
5,0 µm
каталог DVP, стр. 11–12
AS100, AS228, AS332 — отворен колектор
200 kHz
120 min⁻¹
4 000
2,5 µm
каталог AS, стр. 31
AS324MT-A — диференциален изход
4 MHz
2 400 min⁻¹
80 000
0,125 µm
каталог AS, стр. 31
Ако стъпката е твърде едра, остава диференциалният изход на AS324MT-A или управление по мрежа без импулси — CANopen в режим Delta или EtherCAT (раздел 6). Електронната предавка, режимът PR (позициите в самото задвижване) и първото пускане са в стълбовата страница за серво задвижванията.
отдалечени входове и изходи, PLC на други производители
AS300 — 32 връзки, AS100 / AS200 — 16; DVP-SE и SE2 — като адаптер (каталог AS, стр. 31; DVP, стр. 12–13)
CANopen DS301
CAN (линия с два терминиращи резистора)
серво и честотни регулатори Delta, отдалечени входове и изходи
AS100 / AS200 — вграден, AS300 — с карта AS-FCOPM; режимът Delta — до 8 серво и 8 честотни регулатора без таблица за обмен (каталог AS, стр. 5); DVP-SE2 — до 16 подчинени (DVP, стр. 13)
EtherCAT
Ethernet кабел, линия
много оси, синхронно движение
AS516E — до 16 серво при 1 ms; AX-3 — до 64 оси; за AS300 има карта EtherCAT (каталог AS, стр. 7, 28, 30)
PROFINET, OPC UA, IO-Link
Ethernet; IO-Link — до сензора
връзка с други системи, данни към IT
функционални карти и модули на AS (каталог AS, стр. 1, 28)
Режимът Delta по CANopen. При AS100, AS200 и AS300 серво задвижване Delta се управлява с няколко инструкции — INITC (инициализация), CASD (ускорение и забавяне), ASDON (старт и стоп), DRVIC и DRVAC (относителна и абсолютна позиция), ZRNC (връщане в нулата) — без да се строи таблица за обмен на данни (каталог AS, стр. 5). Това е най-краткият път от PLC до няколко оси, когато импулсите не стигат.
RS-485 на практика. Линия от устройство до устройство, не звезда; терминиращ резистор на двата края; усукана двойка с екран. Как точно се свързват панелите DOP-100 и DOP-300S с AS и DVP — изводите на D-sub конекторите, настройките в софтуера и кодовете на грешките — е в HMI Delta към PLC AS и DVP по RS-485. Панел DOP-100 с Ethernet може да е и шлюз: компютър или SCADA пише по Modbus TCP, а панелът препраща към PLC по RS-485 — DOP-100 като шлюз Modbus TCP.
EtherNet/IP или EtherCAT. Двете мрежи вървят по един и същ Ethernet кабел, но работят различно: EtherNet/IP е IP мрежа с комутатори, EtherCAT — един кадър през всички устройства, без комутатор. Кога коя, с числата и с картите на Delta — в EtherNet/IP или EtherCAT.
DVP — каталог DVP EN 06.2025; AS, AS500, AX-3 — каталог AS / AX-3 EN 03.2026; страниците са в последната колона.
Кое за какво. DVP slim е за малки и средни машини и за ремонт на машини, които вече са с DVP. AS е модулната средна серия: до 32 модула, 1024 входа и изхода, импулси за 6 оси и вградени мрежи (каталог AS, стр. 1). AS500 и AX-3 са за движение по EtherCAT, а AX-3 и AX-8 се програмират в CODESYS (каталог AX Series 08.2026). Новото поколение DVP — ES3, EX3, SV3 и SX3 — е с 25 ns и 64k стъпки и се програмира с DIADesigner (каталог DVP, стр. 4 и 9). Голямата модулна серия AH500 не е в каталога на сайта — попитайте ни за нея.
Панел и PLC в едно. За най-малките машини Delta има текстови и сензорни панели TP с вграден PLC (каталог DVP, стр. 2). Те се програмират с ISPSoft (ръководство ISPSoft, стр. 1-4) — виж TP-P.
Операторският панел показва състоянието на машината, алармите и графиките и приема настройките — рецепти, скорости, брояча на детайлите. Изборът е по три неща: размер на екрана, портове и условията на мястото.
Какво значи името. При DOP-107WV: 1 — серия 100; 07 — диагонал 7″; W — типът; V — разделителната способност (WVGA, 800 точки по хоризонтала). Диагоналите са от 4,3″ до 15″ (каталог DOP, стр. 36). Типът казва портовете: S и B — 2 серийни порта без Ethernet; D — 2 серийни и Ethernet; C — 3 серийни; E и P — серийни и Ethernet; I — 3 серийни на 3 конектора и Ethernet; W — 2–4 серийни и 1–2 Ethernet, тясна рамка; M — 4 серийни и 2 Ethernet, мултимедия; H — ръчен панел (каталог DOP-100, стр. 4–5).
Каталог DOP-100 EN 12.2023, стр. 28–29; каталог DOP-300 EN 03.2025, стр. 12 и 14. „—“ — не е сверено за тази таблица; вижте листа на модела.
Общото за DOP-100 и DOP-300S. Захранване 24 V DC (−15…+15 %), по възможност от изолиран източник; за DOP-300S Delta препоръчва източник с 1,5–2 пъти по-голяма мощност от консумацията. Сензорът е четирижичен резистивен — реагира на натиск. Предната страна е IP65 (DOP-100, тип W) или IP66 (DOP-300S), NEMA 4 и UL Type 4X, само за закрито. Работната температура е 0–50 °C (каталог DOP-100, стр. 28; каталог DOP-300, стр. 14). Изключение е DOP-107WVCS за открито: IP66, яркост 1000 cd/m² и −30…+70 °C (каталог DOP, стр. 29).
Как се свързва с PLC. По RS-485 — до няколко устройства на една линия, евтино и надеждно; по Ethernet — бързо, с повече данни и с достъп от компютъра. Изводите, настройките и кодовете на грешките за Delta AS и DVP са в HMI Delta към PLC AS и DVP по RS-485.
DOP-300S е направен за връзка с облака: вграден DIACloud, през който се виждат данните, настройва се машината и се търси повреда отдалечено (каталог DOP, стр. 2). Има 2 Ethernet порта с различни IP адреси — единият към машината, другият към мрежата на завода — и конектори SMA за антени Wi-Fi и LTE; за безжичната връзка Delta препоръчва своя модул (каталог DOP-300, стр. 12). Таблото (Dashboard) в облака към момента е при DOP-300S; за DOP-100L е обявено като предстоящо (каталог DOP, стр. 37). Защитата е по IEC 62443 (каталог DOP-300, стр. 14).
DOP-100 с Ethernet също дава отдалечен достъп: VNC сървър, уеб наблюдение, прехвърляне на файлове по FTP, MQTT към AWS и Azure и OPC UA клиент (каталог DOP, стр. 37).
Стъпка по стъпка — обвързване на DOP-300S с DIACloud, екранът по VNC от браузъра и телефона и тунел до PLC за промяна на програмата — в Delta DOP-300 — приложения и отдалечен достъп през DIACloud. От практиката: машина не се отваря към интернет с пренасочен порт — само през облака на производителя или през VPN.
ISPSoft работи с отделно инсталирания комуникационен мениджър COMMGR (ръководство ISPSoft, стр. 1-4). В DIADesigner програмата се проверява и без хардуер — едновременно могат да работят по 4 симулатора на AS300, AS200, AS100 и AH и 16 на DVP (ръководство DIADesigner, стр. 72). Езиците са по IEC 61131-3; при ISPSoft — LD, SFC, FBD, ST, CFC и C (ръководство ISPSoft, стр. 1-2).
Да. PLC е съкращение от programmable logic controller — програмируем логически контролер, така че „PLC контролер“ е повторение, но е най-търсеният израз.
Транзисторен или релеен изход да избера?
Транзисторен — за товари 24 V DC, за чести превключвания и за импулси. Релеен — за 230 V AC и смесени напрежения при редки превключвания. Релето на DVP издържа над 200 000 превключвания с резистивен товар (каталог DVP, стр. 26).
Може ли PLC Delta да управлява честотен регулатор?
Да — по RS-485 с Modbus RTU, по Ethernet с Modbus TCP или, при AS, по CANopen в режим Delta до 8 честотни регулатора и 8 серво без таблица за обмен (каталог AS, стр. 5). Най-простото е аналогов изход 0–10 V за честотата и цифрови изходи за пуск и посока.
Защо серво двигателят върти бавно с импулси от PLC?
Най-често заради фабричната електронна предавка: 100 000 импулса на оборот при изход 200 kHz дават най-много 120 min⁻¹. Сменете P1.044 / P1.045 (раздел 5).
Губи ли PLC програмата при спиране на тока?
AS и DVP-SA2 / SE пазят програмата и задържаните данни без батерия. Батерията при AS е само за часовника (каталог AS, стр. 4; каталог DVP, стр. 11).
С каква програма се програмира Delta PLC?
DVP slim — с ISPSoft; AS и новите DVP (ES3, SV3, SX3) — с DIADesigner (ISPSoft също поддържа AS); AX — с CODESYS. Панелите DOP-100 — с DOPSoft, DOP-300S — с DIAScreen (раздел 10).
Нужен ли е панел, ако има компютър със SCADA?
На машината — да: операторът пуска, спира и вижда алармите на място. SCADA събира данните от много машини и стои в диспечерската.
Нужна ви е помощ при избора?
Изпратете ни списъка на входовете и изходите, кои задвижвания и уреди трябва да говорят с PLC и какво трябва да показва панелът. Ще предложим контролер, модули и панел Delta, с портовете и софтуера.
Накратко. Сензорът се избира по задачата, не по каталога: какъв е обектът (метал, неметал, прозрачен, течност), на какво разстояние е, каква е средата и какво трябва да даде сензорът — „има / няма“ или число. За метал на близко разстояние е индуктивният датчик, за неметал и течност — капацитивният, за по-големи разстояния — фотоелектричният или лазерният, за прозрачни и насипни материали — ултразвуковият. Изходът (PNP или NPN, НО или НЗ, аналогов) трябва да пасне на входа на контролера. Данните по-долу са от каталога на сензорите и от IEC 60947-5-2, с раздел или страница.
Тази страница събира на едно място всичко, което сме публикували за индустриалните сензори. Тук са видовете, изборът по задача, изходите, средата и монтажът, честите грешки и каталозите. Към всяка тема има връзка към подробната статия или към категорията в каталога. Сериите в примерите са от гамата Akusense, която предлагаме.
Сензорът (датчикът) превръща физическо събитие — приближен детайл, прекъснат лъч, ниво, разстояние — в електрически сигнал за контролера. Повечето сензори на машината са дискретни: изходът им е включен или изключен. Аналоговите дават 0–10 V или 4–20 mA, пропорционално на разстоянието. Сензорите с IO-Link пращат по същите три жила и параметри, диагностика и стойности.
Схема 1. Изборът на вида сензор — от безопасността към общия случай
Изборът започва с въпроса какво трябва да се открие и какво трябва да даде сензорът. После идват разстоянието, средата (прах, масло, вода, температура, заваръчни пръски) и скоростта — колко пъти в секунда се сменя състоянието. Последен е изходът, защото той се избира по входа на контролера.
Задача
Вид и серия
Метален детайл, крайно положение, броене на зъби или болтове
индуктивен — TR, TL, TY; при заваряване TW или TC
Пластмаса, дърво, стъкло; ниво на течност или гранулат през стената на неметален съд
капацитивен — CK, CW, CQ
Обект на разстояние от сантиметри до метри, произволен материал
фотоелектричен — дифузен или с фоново потискане
Отвор, врата, конвейер — лъч през цялата ширина
фотоелектричен с рефлектор или през лъч
Много малък детайл или точна позиция
лазерен (малко петно) или фиброоптика
Прозрачно фолио, стъкло, течност, насипен материал, прах и пара
ултразвуков — MS18, MC18, MC30
Ръб, зъб или маркер, който минава през процеп; етикети на ролка
виличен (S-20, S-30, KIM15, KIM30, KLM06) или за етикети (KIM07, KUM08)
Детайли с различна височина, контрол на отвор, броене в поле
светлинна завеса BML, BZL, BCL, BPL
Височина или ширина на детайла
измервателна завеса BAL (1–5 V)
Човек в опасната зона, отворена врата на ограждението
предпазна завеса SAF40, ключалка AR1, AR2, AR3
Разстояние, дебелина, профил като число
измервателен — MLD25, PX, ESX
Скоростта често решава. Индуктивните и фиброоптичните превключват стотици до хиляди пъти в секунда — усилвателят PE2 до 20 000 Hz. Ултразвуковите са бавни: честотата им е от 1 до 10 Hz, а времето за реакция — от 12 до 600 ms. Те не стават за броене на бързи детайли, а за ниво и разстояние (каталог, т. 6.1 и 7.1).
3. Индуктивни датчици
Индуктивният датчик създава високочестотно поле пред челото си. Когато в полето влезе метал, полето отслабва и изходът превключва. Сензорът не зависи от цвета, праха и маслото, няма износване и затова е най-честият сензор на машината — за крайни положения, броене и контрол на наличие. Захранването е 10–30 V DC, токът на товара — до 150 mA, защитата — IP67 (каталог, т. 2.2).
Номиналното разстояние Sn е за стоманена пластина Fe 37. Гарантираното разстояние Sa е по-малко: по IEC 60947-5-2 то е от 0 до 81 % от Sn (стр. 32). Другите метали се виждат по-отблизо — разстоянието се умножава по коефициента на метала: стомана (Fe 37), чугун — 1,0, никел — 0,7, месинг — 0,42, алуминий — 0,37, мед — 0,35 (каталог, т. 2.1). Вграденият датчик може да стои наравно с метала, невграденият иска свободна зона около челото, но вижда по-далеч. Как се смята разстоянието за конкретен детайл, с примери, е в Как се избира индуктивен датчик — разстояние, метал, монтаж и честота.
Условие
Серия
Изпълнение
Обикновено, разстояние 1×, 2× или 3×
TR, TL, TY
ø6,5, M8, M12, M18, M30; Sn 1,5–40 mm
Много малко място
TX
миниатюрни ø3, ø4, M4, M5
Малка дълбочина на монтажа
TSS, TS
свръхкъси и къси, ø6,5–M30
Правоъгълен корпус
TE, TQ
E07…E16; Q18C
Метално чело — тежки условия
TM
изцяло от неръждаема стомана
Висока температура
TG
до +120 °C и до +220 °C
Еднакво разстояние за всички метали
TC
фактор 1 — за заваръчни линии
Заваръчни пръски
TW
PTFE покритие
Миене под налягане, храни и напитки
TP
IP69K
Параметри и диагностика по кабела
TBL
IO-Link, M12 и M18
Разстояние като сигнал
TA
аналогов изход, M12, M18, M30
Два проводника, както краен изключвател
TD
двупроводни DC, Sn 1–25 mm
Каталогът на сензорите, т. 2.1 (сериите, Sn и размерите). Температурната компенсация държи разстоянието в рамките на 8 % от Sn (каталог, т. 2).
Капацитивният сензор реагира на промяната на капацитета пред челото. Той открива и неметали — пластмаса, стъкло, дърво, хартия, течности и гранулати, включително през стената на неметален съд. Затова е обичайният сензор за ниво в бункер или резервоар. Разстоянието зависи от диелектричната проницаемост на обекта: колкото е по-голяма, толкова по-далеч сензорът го вижда (каталог, т. 3).
Материал
εr
въздух
1
дърво
2–7
хартия, полипропилен
2,3
каучук
2,5
порцелан
4,4
стъкло
5
вода
80
Водата и водните разтвори се откриват най-лесно. Чувствителността се настройва с многооборотен потенциометър — при ниво през стената той се върти, докато сензорът престане да вижда празния съд. Гаранцията за разстоянието е по-ниска от тази на индуктивните: по IEC 60947-5-2 сигурното разстояние е от 0 до 72 % от Sn (стр. 32). Цилиндричните превключват по-бавно от индуктивните — със 100 или 35 Hz (каталог, т. 3.1). Сериите са CK и CW (цилиндрични) и CQ (плоски).
5. Фотоелектрични и лазерни сензори
Фотоелектричният сензор открива обекта по светлината. IEC 60947-5-2 различава три типа: D — дифузен, R — с рефлектор, и T — през лъч, с отделни предавател и приемник (2.1.1.4, стр. 12). Дифузният с фоново потискане (BGS) превключва само до зададеното разстояние и не вижда фона зад обекта.
Схема 2. Четирите начина на откриване и обхватите им в гамата
Начин
Кога
Обхват в гамата
Дифузен
един корпус, без монтаж отсреща; обектът трябва да отразява
5–1000 mm (PTE-D…)
Фоново потискане
обектът е пред лъскав или светъл фон
5–300 mm (ESB)
С рефлектор
отвор, конвейер; рефлекторът е пасивен
0,05–3 m (PTE-RM…)
През лъч
най-голям обхват и най-сигурно при прах
до 10 m с червена, до 30 m с ИЧ светлина (PTE-T…)
Лазерен M12, M18
малко петно — малки обекти и точна позиция
дифузен до 500 mm, рефлектор до 8 m, през лъч до 50 m
Каталогът на сензорите, т. 1.1, 4.3 и 4.4.
Светло или тъмно включен. При оптичните сензори нормално отвореният изход се казва „светло включен“ — изходът работи, когато приемникът вижда светлина. „Тъмно включен“ работи, когато светлината е прекъсната. При сериите с „избор“ в таблицата на моделите двете функции се сменят — например с бялото жило (каталог, т. 1.2 и 4.3). Червената светлина се вижда и помага при насочването. През лъч инфрачервената стига до 30 m, червената — до 10 m (т. 4.3). За цветни маркировки са сензорите ESE, а за разстояние по времето на полета — лазерните ELT (TOF).
Ултразвуковият сензор праща звуков импулс и мери ехото. Той не зависи от цвета, прозрачността и блясъка на обекта — открива стъкло, прозрачно фолио, течности и насипни материали и мери разстоянието до тях. Има температурна компенсация и се настройва с обучение (teach-in) — сензорът се насочва към обекта и се натиска бутон или се подава сигнал (каталог, т. 7).
Серия
Обхват
Изходи
MS18 (M18, къс)
40–300 mm и 60–800 mm
NPN, PNP, 0–10 V, 4–20 mA
MC18 (M18)
50–400 mm, 100–900 mm, 150–1600 mm, 0,2–2,2 m
NPN, PNP, 0–10 V, 4–20 mA
MC30 (M30)
0,25–3,5 m
NPN, PNP, 0–10 V, 4–20 mA
Обхватът започва от минимално разстояние — по-близо от него сензорът не вижда. При ниво в резервоар сензорът се монтира така, че най-високото ниво да остане извън тази зона. Захранването е 15–30 V DC, защитата — IP67 (каталог, т. 7.1). Аналоговият изход 4–20 mA дава нивото непрекъснато — така датчикът може да управлява и помпа през честотен регулатор с PID (стълбовата „Честотни регулатори“).
Отделен вид е ултразвуковият датчик за двоен лист: предавател и приемник от двете страни на листа, два изхода — един лист и двоен лист (контрол на двоен лист при преси).
Виличният сензор е предавател и приемник в едно тяло с фиксиран процеп. Обектът минава през процепа и прекъсва лъча — нищо не се подравнява. Удобен е за крайни положения, броене на зъби и маркери. Процепът в гамата е от 2 до 120 mm. Сензорите за етикети (KIM07, KUM08) откриват празнината между етикетите на подложката (каталог, т. 1.1 и 5).
Фиброоптичният сензор е усилвател плюс световод. Електрониката стои в таблото, а до мястото на откриване стига само тънкият световод — за тесни места, висока температура, вибрации и малки обекти. Повечето световоди се скъсяват на място и се сменят без смяна на усилвателя (каталог, т. 6). Усилвателят се монтира в таблото, със защита IP50 и работна температура от −20 до +50 °C. PE1 превключва до 3200 Hz, PE2 — до 20 000 Hz, а изходът на PE2 се превключва между NPN, PNP и IO-Link (т. 6.1).
Светлинната завеса е предавател и приемник с много лъчи. Тя открива обект навсякъде в полето между тях — за броене на детайли с различна височина и контрол на отвори. Измервателните завеси BAL мерят височина и ширина. Завесите BML, BZL, BCL, BPL и BAL не са предпазни — за защита на хора служи само предпазната завеса тип 4 SAF40 (каталог, т. 8).
Серия
Изпълнение
Стъпка, mm
BML
стандартни, 30 × 30 mm
10, 14, 20, 25, 30, 40
BZL
тънки, с челно излъчване
10, 14, 20, 25, 30, 40
BCL
тънки, със странично излъчване
20, 40
BPL
водоустойчиви IP68, ø48 mm
10, 20, 30, 40
BAL
измервателни, изход 1–5 V
2,5, 5, 10, 20, 40
SAF40
предпазни, тип 4, PL e
40
Каталогът на сензорите, т. 8.1.
Стъпката определя най-малкия обект, който завесата вижда: 10 mm — пръсти и длан, 20–30 mm — длан, 40 mm — ръка. Защитната височина е (броят лъчи − 1) × стъпката. Предавателят и приемникът се синхронизират по кабел — черните жила се свързват помежду си (т. 8.1).
Предпазната завеса SAF40 има два изхода PNP (OSSD), които изключват при обект в полето или при повреда. Тя е тип 4, PL e, категория 4 (EN IEC 61496-1/-2, EN ISO 13849-1), с време за реакция до 20 ms. Завесата е само част от функцията за безопасност. Разстоянието до опасната зона се смята по EN ISO 13855 с времето за реакция на завесата и на машината, а цялата верига — с предпазното реле или контролера — се проверява по EN ISO 13849-1 (т. 8.7). За вратите на ограждението са предпазните ключалки AR1 (механичен ключ), AR2 и AR3 (с електромагнит): сила на задържане над 1300 N, контакти с принудително отваряне, PL e и SIL 3 (т. 9.1). Как се свързва аварийният стоп в същата верига — в Авариен стоп по EN ISO 13850 и EN 60204-1.
Измервателните сензори дават число, а не само „има / няма“ (каталог, т. 10).
Серия
Принцип
Обхват
Изход
MLD25
лазерна триангулация
25–280 mm в 4 обхвата; повторяемост 10–200 µm
0–5 V или 4–20 mA, RS-485 (Modbus RTU), NPN или PNP
PX
лазерен далекомер TOF
от 0,05 m до 8, 40 или 80 m
RS-232 или RS-485; изпълненията IV — и 4–20 mA, 0–10 V
ESX
3D лазерен профиломер
профилът на детайла
по модела — попитайте ни
Каталогът на сензорите, т. 10.1–10.3.
Триангулацията мери малки разстояния много точно — дебелина, биене, позиция на ръб. TOF далекомерът мери големи разстояния — позиция на кран или количка, ниво в силоз. Аналоговият вход на контролера трябва да отговаря на изхода: 4–20 mA се предпочита при дълъг кабел и смущения, защото прекъсването се вижда като 0 mA. Как се свързва аналоговият изход и колко е товарът на входа — в Свързване на сензори към PLC.
10. Изходи и свързване накратко
Изход
Какво значи
Кога
PNP
подава плюса; товарът е между изхода и 0 V
входове „sink“ с общ извод 0 V — повечето контролери в Европа
NPN
свързва изхода към 0 V; товарът е между изхода и плюса
входове с общ извод +24 V
НО / НЗ
нормално отворен — включва при обект; нормално затворен — изключва
НЗ — когато прекъснатото жило трябва да се види като сигнал
2 проводника
сензорът стои последователно с входа, като краен изключвател
замяна на механичен изключвател; внимание с утечката
4 проводника
два изхода (НО и НЗ) или избор на функция с бялото жило
антивалентен контрол, оптични сензори
0–10 V, 4–20 mA
стойност, пропорционална на разстоянието
ниво, позиция, дебелина
IO-Link
същите три жила, но с данни: параметри, диагностика, стойности
много сензори с настройка от контролера
Цветовете на жилата са еднакви за трипроводните и четирипроводните сензори: кафяв (BN, извод 1) — плюс, син (BU, извод 3) — 0 V, черен (BK, извод 4) — изходът, бял (WH, извод 2) — втори изход или вход за обучение (IEC 60947-5-2, табл. 3, стр. 29; каталог, т. 1.2). Ако сензорът е PNP, а входът — за NPN, се взима друг сензор или кабел-преобразувател CTC-P2N (обратното — CTC-N2P). Вторият му изход е обратен — от НО прави НЗ (т. 11.2).
Степен на защита. IP65 издържа на водни струи, IP67 — на временно потапяне, IP69K — на миене с гореща вода под високо налягане (каталог, т. 1.3). Повечето индуктивни, капацитивни и ултразвукови сензори в гамата са IP67, предпазната завеса SAF40 — IP65, а усилвателите за световоди — IP50, защото са за таблото. Степента важи само ако и конекторът е затворен правилно — какво гарантира кабелът с конектор и кога IP67 не стига, е в Индустриални конектори IP65 и IP67.
Температура. Обичайните индуктивни датчици работят от −25 до +70 °C (каталог, т. 2.2), серията TG — до +120 °C и +220 °C (т. 2.1). При по-горещо място се взима фиброоптика: до обекта стига само световодът.
Резба
Момент на затягане, N·m
M8 × 1
3,5
M12 × 1
16
M18 × 1
28
M30 × 1,5
150
Каталогът на сензорите, т. 2.1 — за цилиндричните индуктивни датчици.
Грешка
Какво става
Решение
Невграден датчик, монтиран наравно с метала
вижда метала около себе си и остава включен
вграден (F) или свободна зона > 2 · Sn
Два датчика един до друг
полетата им си пречат
вграден — поне един диаметър; невграден — поне 2 D
Разстоянието е взето по Sn, а детайлът е от алуминий
не вижда детайла
Sn × 0,37 или серия TC с фактор 1
Затягане „на сила“
спукан корпус или резба
моментът от таблицата по-долу
PNP сензор на вход за NPN
входът никога не се включва
сензор NPN или кабел CTC
Дифузен сензор пред лъскав фон
включва от фона
фоново потискане (ESB) или рефлектор
Ултразвуков по-близо от началото на обхвата
не вижда или вижда грешно
сензор с по-къс обхват или друг монтаж
Завеса BML за защита на хора
не е предпазна — няма OSSD и тип 4
SAF40 и сметка по EN ISO 13855
Към това — от практиката: кабелът на сензора не се води в един канал със силовите кабели на двигателите и честотните регулатори, а екранираните кабели се заземяват по указанието на производителя.
12. Коя страница за какво и каталозите
Въпрос
Страница
Как се свързва сензор към PLC — PNP, NPN, 2, 3, 4 проводника, аналогов, IO-Link
Единният каталог на български събира всички серии с ключа на каталожния номер, изпълненията, техническите данни, размерите и свързването. Каталозите на Akusense на английски са по групи и са по-големи.
Въпроси и отговори
Сензор или датчик — има ли разлика?
Не — двете думи се ползват за едно и също. В каталога индуктивните са „индуктивни датчици“, а останалите — „сензори“.
PNP или NPN да взема?
По входа на контролера. Ако общият извод на входовете е 0 V, входовете са за PNP — така са повечето контролери в Европа. Ако е +24 V — за NPN. При смесица се ползва кабел-преобразувател CTC.
Индуктивният датчик вижда ли алуминий и мед?
Да, но по-отблизо: разстоянието е около 0,37 от Sn за алуминий и 0,35 за мед. Серията TC вижда всички метали на едно и също разстояние.
Как се следи ниво на течност?
Капацитивен сензор отстрани през стената на неметален съд — за „пълно / празно“. Ултразвуков отгоре — за непрекъснато ниво с изход 4–20 mA или 0–10 V.
Може ли обикновена светлинна завеса да пази хора?
Не. За защита на хора се ползва предпазна завеса тип 4 с изходи OSSD (SAF40), разстоянието до опасната зона се смята по EN ISO 13855, а веригата се проверява по EN ISO 13849-1.
Кой сензор за заваръчна линия?
Индуктивен с PTFE покритие срещу пръските (TW) или с фактор 1, който е предвиден за заваръчни линии (TC).
Защо ултразвуковият сензор не брои бързите детайли?
Честотата му на превключване е от 1 до 10 Hz. За броене се взима фотоелектричен, индуктивен или фиброоптичен сензор.
Нужен ви е сензор?
Кажете ни какво трябва да открива или мери, разстоянието, материала, средата и входа на контролера (PNP или NPN, аналогов). Ще предложим вида и серията, с каталожния номер.